Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Бях едва от няколко дни във Венеция и започнах отново да живея постарому. Полагах отчаяни усилия да се домогна до Анджела, с която се надявах да стигна също толкова далеч, колкото с Лучия. Един страх, който днес не е вече в природата ми, някакъв панически ужас от последиците, които може би биха повлияли неблагоприятно върху моето бъдеще, ме възпираха от предвкусваната наслада. Не зная дали някога съм бил напълно почтен човек, но съм сигурен, че чувствата, които таях в младостта си, бяха много по-нежни от тези, които по-късно придобих в живота. Една скептична философия може да намали значително броя на така наречените предразсъдъци.
Двете сестри, които заедно с Анджела изучаваха изкуството да плетат, бяха нейни доверени приятелки, посветени във всичките й тайни. Когато най-сетне се запознах с тях, научих, че те са осъждали нейната твърдост спрямо мен. Тъй като ги виждах постоянно заедно с Анджела и познавах тяхното интимно приятелство, аз споделих с тях мъката, която ми причиняваше коравосърдечната им приятелка. Не бях обаче толкова наивен да допусна младите момичета да се влюбят в мен. Целият огън ме изгаряше отвътре, нещо, което не бих се осмелил никога да сторя в присъствието на обожаваното от мен момиче. Истинската любов ни прави винаги въздържани, страхуваме се да не изглежда преувеличено, ако изкажем съкровените си чувства, които благородната страст ни е вдъхнала. Скромният любовник често казва много малко от страх да не каже много.
На учителката по плетене, една стара калугерка, която в началото изглеждаше напълно равнодушна спрямо моята склонност към Анджела, честите ми посещения станаха най-сетне отегчителни и тя говори със свещеника, вуйчото на моята възлюблена. Последният ми каза един ден приятелски да ходя по-рядко в къщата на учителката, понеже честите ми посещения можело да бъдат изтълкувани зле и с това да се навреди на доброто име на неговата племенница. Тези думи ме удариха като гръм, но все пак имах достатъчно самообладание да не оставя да забележи нещо, което би го направило недоверчив. Казах само, че ще последвам съвета му.
Три или четири дни по-късно отидох при учителката по плетене, като демонстрирах, че правя посещение на нея, лично и внимателно отбягвах да се застоя при момичетата. Все пак успях да пъхна в джоба на по-голямата от сестрите писъмце, в което имаше друго за Анджела. В него й съобщавах причините, които ме карат да прекъсна посещенията си, естествено, аз я молех да помисли по какъв начин бих могъл да имам щастието да й говоря за моите чувства. От Нанета само исках да предаде писмото ми на приятелката си, а след два дни — пишех — ще отида у тях с надеждата, че тя ще ми предаде отговора на Анджела. Нанета отлично изпълни поръчката ми и когато два дена по-късно отново ги посетих, тайно ми пъхна едно писъмце, без някой да я забележи. Към писмото на Нанета имаше само няколко реда от Анджела, която не обичаше да пише. Не ми казваше нищо друго, освен да изпълня по възможност всичко, което приятелката й ми пише. Писмото на Нанета, което запазих — както, и всички писма, които споменавам в моята история, гласеше следното:
Няма нищо на света, господин абате, което да не съм готова да сторя за моята приятелка. Тя идва всеки петък у нас, вечеря с нас и спи у нас. Предлагам като средство да се запознаете с нашата леля, госпожа Орио. Ако Ви се удаде да бъдете въведен в нашата къща, обръщам Ви внимание, че не бива да допускате да се забележи, че харесвате Анджела. Нашата леля би се разсърдила, ако идвате в къщи, за да виждате младо момиче, което не принадлежи на нейното семейство. Най-добрият начин да установите контакт с леля ми е следният: госпожа Орио произхожда от благородно семейство, но не е богата, поради което желае да се запише в списъка на благородните вдовици, получаващи подкрепа от братството на светото тайнство. Председателят на това братство е господин Де Малипиеро. Миналата неделя Анджела й каза, че Вие се ползувате от благоволението на този господин и най-сигурното средство да се постигне ходатайството му е Вие да го помолите за това. Тя й каза надуто, че сте влюбен в мен и идвате толкова често при учителката по плетене само за да можете да говорите с мен. Ето защо за мен не би било трудно да Ви накарам да се заинтересувате от нея. Моята леля отговори, че няма от какво да се страхуваме, след като сте свещеник, и аз бих могла да Ви пиша да я посетите. Аз обаче отказах. Адвокатът Роза, много интимен приятел на нашата леля, присъствуваше на този разговор. Той ми даде право, като каза, че не трябва аз да Ви пиша, а по-скоро тя трябвало да стори това. Тя лично трябвало да Ви помоли да й направите честта да говорите с нея по една много важна за нея работа и ако Вие наистина сте ме обичали, щели сте сигурно да дойдете. Поради това леля ми написа писмото, което ще намерите във Вашето жилище. Ако искате да намерите Анджела у нас, то отложете посещението си за неделя. Ако можете да спечелите доброжелателството на господин Де Малипиеро за нашата леля, Вие ще бъдете приет като член от семейството ни. Но ще трябва да ме извините, ако се отнасям с Вас зле, тъй като казах, че не Ви обичам. Ще направите добре, ако любезничите с моята леля, която е шестдесетгодишна. Господин Роза няма да ревнува и Вие ще бъдете обичан от всички ни в къщи. Аз ще Ви дам възможност да видите Анджела и да поговорите с нея на четири очи. Ще направя всичко, за да Ви уверя в моето приятелство. Останете със здраве.