Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Тази искрена, наивна и естествена реч ме научи колко много красноречието на природата превъзхожда това на философския дух. За пръв път прегърнах възхитителното момиче и казах:
— Да, моя мила Лучия, да, ти можеш да донесеш най-ценното облекчение на страданието, което ме разяжда: предостави на горещите ми целувки твоята божествена уста, която твърди, че ме обичаш!
Така прекарахме един час в очарователно мълчание, прекъсвано само от думите, които Лучия повтаряше от време на време „Боже мой, истина ли е? Не сънувам ли?“ Аз обаче уважих невинността й и то може би само заради това, че тя ми се отдаде без никаква съпротива. Най-сетне тя се освободи тъжно от прегръдките ми и каза:
— Сърцето ми започва да говори — трябва да си отида!
И веднага се изправи. След като приведе дрехите си донякъде в ред, тя седна. Няколко мига след това влезе майка й, която ме поздрави за добрия ми изглед и хубавия цвят на лицето ми. След това каза на дъщеря си да се облече и да отиде на литургия. Един час по-късно Лучия се върна и ми каза, че чудото, което е извършила, я прави щастлива и много горда, защото моето очевидно здраве за нея е много по-сигурен признак за любовта ми, отколкото достойното за съжаление състояние, в което се намирах сутринта.
— Ако пълното ти щастие — продължи тя — зависи само от мен, тогава вземи го, няма да ти откажа нищо.
След като излезе, аз обмислих моето положение. Колебаех се между опиянението и страха, но ми стана ясно, че стоя на края на пропастта и се нуждая от свръхестествена сила, за да не падна в нея.
Останах в Пазеано целия месец септември и последните единадесет нощи на моето пребиваване там прекарах в спокоен и свободен допир с Лучия, която бе сигурна в съня на майка си и идваше при мене, за да преживее отново в прегръдките ми най-блажените часове. Моята страст не намаляваше, а напротив, растеше поради наложеното ми въздържание, от което Лучия се опитваше да ме отклони с всички възможни средства. Тя би могла да опита сладостта на забранения плод едва тогава, когато без съпротива би се оставила да го откъсна и когато младото момиче не би могло повече да противостои на сладостната тръпка от постоянния допир на телата ни. Лучия направи всичко възможно, за да ме отклони. Тя казваше, че съм получил вече най-голямото й благоволение. Но аз бях получил от Бетина такъв урок, че знаех много добре как да постъпя. И тъй наближи краят на моя престой, без да се поддам на сладкото изкушение.
Когато си тръгнах от Пазеано, обещах й да дойда пак през следващата пролет. Раздялата ни беше колкото тъжна, толкова и нежна. Оставих я в състояние, което без съмнение по-късно стана причина за нейното нещастие — нещастие, за което се укорявах, когато двадесет години по-късно я срещнах в Холандия. Нещастие, за което ще се укорявам вечно.