Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Няма да ви попреча, но ако направите това, ще ми изиграете много лоша шега. Освен това аз няма да лягам.
— Как? Вие бихте се решили да прекарате сам с нас цели седем часа? Убедена съм, че щом няма да има вече какво да кажете, ще заспите.
— Ще видим. Засега искам да разопаковам моята храна. Ще бъдете ли толкова жестоки да ме оставите да се храня сам? Имате ли хляб?
— Да, и няма да бъдем жестоки, ще вечеряме още веднъж с вас.
— Във вас трябваше да се влюбя! Кажете ми, хубава Нанета, ако бях така влюбен във вас, както в Анджела, бихте ли ме направили нещастен, както ме направи тя?
— Мислите ли, че подобен въпрос е позволен? Само някой глупчо може да го зададе. Не мога да ви кажа нищо друго, освен че не зная.
Те бързо сервираха три прибора и с весел смях донесоха хляб, пармезанско сирене и вода. Седнахме и се заловихме за работа. Кипърското вино, на което не бяха свикнали, скоро се качи в главите им и веселостта им стана възхитителна. Като ги гледах така, бях учуден, че не съм оценил по-рано техните предимства.
След превъзходната малка вечеря седнах между двете, хванах ръцете им и, като ги поднесох към устните си, попитах ги дали са ми истински приятелки и дали одобряват недостойния начин, по който се беше отнесла с мен Анджела. Отговориха ми едновременно, че са плакали за мен.
— Тогава позволете — извиках аз — да ви предложа моята братска нежност и я споделете, като че сте мои сестри. Нека невинността на нашите сърца бъде залог за това и се закълнем във вечна вярност.
Първата целувка, която им дадох, бе вече пречистена от любовно чувство и от всякакво желание да ги прелъстя. Двете момичета ми потвърдиха няколко дни по-късно, че са отговорили на моите целувки, само за да ме убедят, че споделят моите почтени братски чувства. Но тези невинни целувки във въпросната нощ твърде скоро запалиха такъв пожар в нас, че останахме изумени и няколко мига по-късно спряхме милувките и се погледнахме съвсем изненадани с много сериозни лица. Двете момичета се изправиха непринудено и аз се намерих сам с моите мисли. Не беше никак чудно, че тези целувки разпалиха огън в душата ми и че топлината, която се разливаше по жилите ми, ме изпълни внезапно със страстна любов към тези прелестни млади създания. И двете бяха по-красиви от Анджела. Нанета я надминаваше далеч и по ум, а Мартина — с нежния си и невинен характер. Бях много изненадан, че не съм оценил по-рано техните прекрасни качества, но понеже младите дами произхождаха от благородно и много порядъчно семейство, случайността, която ги постави в ръцете ми, не трябваше да бъде съдбоносна за тях. Не бях толкова суетен да повярвам, че ме обичат, но можех да предположа, че моите целувки упражниха върху тях същото въздействие, което техните върху мен.
Размишлявайки върху това, ми стана ясно, че с хитрост и с помощта на подходящи похвати, чието значение те не познаваха, в продължение на дългата нощ, която трябваше да прекарам с тях, лесно можех да ги склоня на благоволения, чиито последици биха били, може би, от голямо значение за тях. Тази мисъл ме изпълни с ужас и аз си поставих като строг закон да пазя тяхната невинност. Не се съмнявах, че ще имам силата да остана верен на решението си.
Когато отново се появиха, видях по лицата им израза на сигурност и задоволство и приех веднага същото изражение, твърдо решен да не се излагам повече на опасността от техните горещи целувки.
Прекарахме цял час в разговор за Анджела и аз им казах, че съм решил да не я виждам повече, тъй като съм уверен, че тя не ме обича.
— Тя ви обича, — ми каза наивната Мартина, — в това съм убедена. Но ако нямате намерение да се ожените за нея, ще направите добре да скъсате напълно, понеже тя е решила да не ви даде нито една-единствена целувка, докато сте само неин любим. Вие ще трябва да се решите да я оставите или да се примирите с това, че няма да получите нищо.
— Вие говорите като ангел, но как можете да сте толкова положителна, че тя ме обича?
— Знам това съвсем сигурно и понеже сме си обещали братска любов, ще ви кажа защо. Когато Анджела спи у нас, тя ме прегръща нежно и ме нарича неин любим абат.
При тези думи Нанета високо се засмя и запуши устата й с ръка. Но това наивно признание ме възбуди до такава степен, че ми беше много трудно да се овладея.
Мартина каза на Нанета, че след като съм толкова умен, не е възможно да не зная какво става между млади момичета, когато спят заедно.