Тръгнаха по зелен тунел, чийто свод бе образуван от палмовите листа, и се насочиха към главната сграда за посетители. Обграждаше ги буйна и разнообразна растителност, засилваща усещането, че навлизат в един нов, праисторически тропически свят, оставяйки зад себе си онзи, с който бяха свикнали.
— Доста добре изглеждат — обърна се Ели към Грант.
— Да — съгласи се той. — Искам да ги разгледам отблизо. Искам да погледна стъпалата им отдолу, да видя ноктите им, да опипам кожата им, да разтворя челюстите им, да огледам зъбите им. Едва тогава ще бъда сигурен. Но си права, че изглеждат добре.
— Предполагам, че това донякъде променя вашата наука — обади се Малкълм.
— Това променя всичко — каза Грант и поклати глава.
Откакто преди сто и петдесет години в Европа бяха открити гигантски животински кости, изучаването на динозаврите всъщност се превърна в пример за прилагане на дедукцията в науката. Палеонтологията беше в основата си детективска дейност — търсиш доказателства в костите на изкопаемите и отпечатъците, оставени от отдавна измрели гиганти. Най-добри бяха палеонтолозите, които правеха най-находчивите умозаключения.
Всички важни спорове в палеонтологията се водеха по този начин, включително и острият диспут, в който Грант беше ключова фигура, на тема дали динозаврите са били топлокръвни животни.
Открай време учените класифицираха динозаврите като влечуги, студенокръвни животни, които получават необходимата за живота им топлина от околната среда. Бозайниците могат да обработват храната в организма си и така да повишават своята телесна температура, но влечугите нямат тази способност. Накрая група изследователи начело с Джон Острьом и Робърт Бакър от Йейл отсъдиха, че представата за мудните и студенокръвни динозаври не се покрива с данните, получени при разкопките. Те стигнаха до този извод по класическия дедуктивен метод, като се основаваха на няколко факта.
Първият от тях беше стойката. Гущерите и влечугите се движат, пълзейки, или със свити крака, като тялото им е съвсем близо до земята, за да поемат топлината й. Гущерите могат да се задържат на задните си крака най-много няколко секунди. Докато динозаврите са стояли изправени, а доста от тях дори са ходели на задните си крака. Сред съвременните животни изправената стойка се среща само при топлокръвните бозайници и птици. Затова стойката на динозаврите предполагаше, че са били топлокръвни.
После се заеха да проучат обмяната на веществата, като изчислиха какво налягане е необходимо, за да тласка кръвта по шестметровата шия на брахиозавъра, и заключиха, че за целта е необходимо наличието на четирикамерно сърце и гореща кръв.
След това изучиха следите, фосилизираните отпечатъци от стъпки, оставени в калта, и направиха извода, че динозаврите са бягали бързо като човека. Подобна активност предполагаше, че са топлокръвни. Бяха открити останки от динозаври отвъд Северния полярен кръг, в такива студени области, където животът на влечугите би бил невъзможен. А новите изследвания на груповото поведение, които се основаваха главно на работата на Грант, показваха, че динозаврите са водели сложен социален живот и са отглеждали малките си, нещо, което влечугите не правят. Морските костенурки изоставят яйцата си. Докато при динозаврите вероятно не е било така.
