Шпионите на Собек [bg]

Въпросът му бе посрещнат с мълчание и отрицателно поклащане на глави.

— Не знаем нищо — призна си Пармен, — съвсем нищо, господарю. Ако Имотеп е получил такъв скарабей, може просто да не му е обърнал особено внимание, възможно е даже да го е изхвърлил.

— А какво точно се случи в следобеда, в който бе убит господарят ви?

— Нищо особено — започна Пармен. — Господарят се оттегли в Къщата на тишината късно през деня. Ние се пръснахме, всеки по своите задачи. Сихера имаше някакви стомашни оплаквания и си беше в стаята. Очаквахме Имотеп да излезе от къщата преди здрач. Обичаше да се качва на покрива и да напява своя собствена молитва към залязващото слънце. Тази вечер не го направи. Накрая разбих вратата. Влязох вътре — посочи Пармен към дъното на стаята, — лампите мъждукаха едва-едва и вече догаряха, но няколко факли все още светеха хубаво. Имотеп бе ей там с гръб, опрян на стената. Най-напред помислих, че е заспал. Приближих и го побутнах. Тялото му се килна леко настрани и едва тогава забелязах червената кърпа, пристегната здраво около гърлото му.

— И никакви следи от борба, от насилие, от взлом?

— Никакви, господарю.

— Но някой е влязъл вътре — каза Амеротке, — промъкнал се е зад господаря ви, затегнал е кърпата около врата му и го е удушил. Сихера, казахте, че господарят ви е бил войник. Но той не се е съпротивлявал, не е ритал с крака, не се е борил, не е направил дори най-малък опит да се защити?

— Аз не чух нищо — призна си Рахмел, — абсолютно нищичко.

— И после убиецът е ограбил сандъчетата и ковчежетата и е изчезнал също тъй мистериозно, както е влязъл. Е, как би могло да се случи това?

Пармен направи физиономия на пълно неведение и погледна към Рахмел. Амеротке изпитателно огледа и четиримата. Пармен и Рахмел — разстроени, объркани и смутени. Неферен просто си стоеше с ръце, отпуснати покрай тялото, и се взираше безизразно в него. Сихера се бе оттеглила още по-навътре в сянката.

— Е? — повтори Амеротке. — Как би могло да се случи това?

Пармен избегна погледа му.

— Не знам — едва-едва промълви той.

— Казват — заговори Сихера, — че аритите могат да променят формата си. Те със сигурност са много хитри и ловки. Може би убиецът се е промъкнал вътре, когато вратата е била разбита?