Шпионите на Собек [bg]

Накрая той обяви край на преследването. Седна с момчетата под сянката на любимия си зелен дъб, който сигурно растеше тук от цяла вечност, и заедно хапнаха сладкиш от грис и пийнаха плодов сок. После двамата му синове тичешком се втурнаха към къщата, за да упражняват уменията си като писари с Шуфой. Малкото човече, извънредно развълнувано и разсеяно, се щураше из градината, рецитирайки поезия, която Ахмазе описа като „любовните строфи на самия Велик майстор“, както те обичаха да наричат Шуфой. Амеротке реши да остави своя нещастно влюбен приятел на мира. Изми се и се качи на покривната тераса, за да се наслади на вечерята си от ориз и бакла, подправени с кориандър. След като приключи, му се поиска да се полюбува на небето, което непрестанно менеше цветовете си, и да почувства студения вятър на Амун по лицето си, а после да каже една молитва за всички, които обича. Дълго стоя сам. На обширната тераса бяха подредени възглавници, малки масички, делви с цветя и кандила с тамян; това беше неговото любимо място както призори, така и на мръкване. Но тази вечер проблемите и грижите от изтеклия ден продължаваха да го тормозят и не му даваха мира. Все пак имаше поне едно нещо, което му беше донесло известно спокойствие. Когато се върна вкъщи, Шуфой му беше прошепнал името на шпионина, когото Великата къща държеше в храма на Нубия. Госпожа Бузирис! Амеротке не беше особено изненадан. Хатусу беше способна да изкуси много хора със своя чар и с умението си да флиртува с хората и да ги манипулира, да не говорим, че на някои от време на време даряваше и по някой скъп подарък. Уговорката на фараона с Бузирис сигурно е била много благовъзпитана, съвсем в кръга на приличието — просто малко информация за клюките, които се носят из храма и които Сененмут веднага щеше да предава на писарите от Тайния кабинет, за да ги проучат и проверят най-щателно и подробно.

Накрая Амеротке бе изваден от размишленията, в които бе потънал, от съпругата си — прекрасна в бялата си ленена роба, тя се качи горе заедно с безутешния Шуфой, който я следваше по петите. Норфрет донесе кана със студено вино, три стакана и купа с червени череши. Те седяха и мирно се наслаждаваха на вечерта, но Амеротке все пак си даваше сметка, че тя изгаря от желание да разбере какво става. Тези тъмни очи на чувствителното й лице бяха толкова зорки и хитри! Тя цупеше устни и непрекъснато потриваше чело — обичайните сигнали за вълнение и възбуда. Накрая Амеротке й разказа какво точно се бе случило, включително и за атаката срещу него самия и Валу. Норфрет го слушаше и все по-често потриваше челото си.

— И сега какво? — попита го тя.