Каин и Авел [bg]

Автор: Арчер Джеффри
Серия: Каин и Авел #1
Год: 2002
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545853417
Переводчик: Емилия Л. Масларова
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“. Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.

Перейти на страницу:

Цели два дни и три нощи малкият поляк се сражава с плъховете и почти не мигна. Когато най-сетне корабът навлезе в пристанището на Истанбул и един от моряците вдигна капака на трюма, Владек бе целият черен от въглищата, краката му бяха в кръв. Морякът го извлече на палубата. Момчето се опита да се изправи, но се свлече в несвяст.

Когато дойде на себе си — нямаше представа къде и кога — видя, че лежи на легло в тясна стаичка, наобиколен от трима мъже в дълги бели престилки, които го оглеждаха внимателно и си говореха на някакъв чужд език. Колко ли езика имаше по белия свят? Владек се погледна — още беше черен и червен, и когато се опита да седне, един от мъжете в бели престилки, най-възрастният от тримата, с длъгнесто сбръчкано лице и козя брадичка, го бутна да легне отново. Каза му нещо на непознатия език. Владек поклати глава. Човекът опита на руски. Момчето пак поклати глава — отвърнеше ли, начаса щяха да разберат откъде е дошъл. Следващият език, на който лекарят заговори, беше немският и малкият поляк осъзна, че владее езика по-добре, отколкото непознатия.

— Знаете ли немски?

— Да.

— Значи не сте руснак!

— Не.

— А какво правехте в Русия?

— Опитвах се да избягам.

— А, такава ли била работата!

Лекарят се обърна към другите и явно им предаде разговора на техния език. Мъжете излязоха от стаята.

Появи се медицинска сестра, която изми Владек, без да обръща внимание, че той пищи от болка. Намаза краката му с кафеникав мехлем и пак го остави да спи. Когато втория път се събуди, Владек бе съвсем сам. Продължи да лежи, загледан в белия таван, и да обмисля какво да предприеме оттук нататък.

Още не знаеше в коя държава се намира. Покатери се върху перваза и погледна през прозореца. Видя пазар, горе-долу същия както в Одеса, с тази разлика, че тук мъжете бяха облечени в дълги бели дрехи и бяха по-мургави. Носеха и пъстри чалми, увити около фесове, кацнали като преобърнати саксийки върху главите им, и сандали на краката. Жените бяха от глава до пети в черно, дори лицата им бяха забулени и се виждаха единствено очите. Владек загледа как странните хора се пазарят и купуват храна за деня — поне това се правеше по един и същ начин навред по света.

Стоя на прозореца доста време, докато, не щеш ли, не видя, че отстрани на сградата има червена метална стълба, която стига чак до улицата точно както противопожарната стълба в замъка в Слоним. В неговия замък. Кой ли сега щеше да му повярва? Момчето слезе от перваза, отиде на пръсти при вратата, открехна я и надзърна в коридора. Напред-назад сновяха мъже и жени, които не му обърнаха никакво внимание. Той затвори тихичко вратата, намери вещите си в шкафа в ъгъла на стаята и веднага се облече. Дрехите му още бяха черни от въглищата и дразнеха чистата му кожа. Владек се върна на перваза. Прозорецът се отвори лесно. Момчето се хвана за стълбата, люшна се от прозореца и пое към свободата. Първото, което го лъхна, беше горещината. Владек се видя в чудо с тежката шуба.

Щом стъпи на улицата, се опита да тича, ала нозете едвам го държаха — нямаше сили и да ходи. Де да можеше да превъзмогне някак това куцане! Дори не се обърна да погледне болницата, докато не се сля с множеството на пазара.

Погледна съблазнителната храна по сергиите и реши да си купи портокал и малко ядки. Опипа подплатата на сакото — точно така, парите бяха в десния ръкав. Сега обаче нямаше и следа от тях, за капак липсваше и сребърната гривна. Мъжете в белите престилки му бяха задигнали вещите. Владек понечи да се върне и да си поиска семейната гривна, после обаче реши първо да похапне. Може би в джобовете му още се намираха пари. Бръкна в големия джоб на шубата и на мига напипа трите банкноти и няколко монети. Бяха си там заедно с картата на лекаря и сребърната гривна. Владек бе неописуемо щастлив, че ги е намерил. Сложи си гривната на ръката и я закрепи над лакътя.

Хареса си най-големия портокал, изпречил му се пред погледа, и шепа ядки. Търговецът му каза нещо, което той не разбра. Реши, че ще преодолее най-лесно езиковата бариера, като даде банкнота от петдесет рубли. Продавачът я погледна, засмя се и вдигна ръце.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?