По следите на злото [bg]

Хънтър погледна Гарсия, който сви рамене и в същото време озадачено повдигна вежди.

— И така, ето какво ще направим. Ще ти задам един въпрос. Скакалец. Правилният отговор ще ти спечели правото да чуеш една много хубава малка гатанка, която съм подготвил. Правилният отговор на гатанката ще ти даде правото да спасиш човешки живот. Как ти звучи?

— А ако не отговоря правилно на първия въпрос? — Попита Хънтър и Гарсия кимна одобрително, защото мислеше абсолютно същото.

— Ооо, това е песимистичен начин на мислене от самото начало, Скакалец. Какво се е случило, стари приятелю? Загуби ли увереността си?

— Искам само да разбера правилата, Лушън — отговори Робърт.

— Струва ми се справедливо. Ако не отговориш правилно на въпроса, тогава няма да спечелиш правото да чуеш моята хубава малка гатанка, която ще ти даде възможност да спасиш човешки живот. — Лушън направи кратка пауза. — Да ти кажа ли и останалото, или вече схващаш основната идея, Скакалец?

Карлос стисна устни и присви очи в измъчена гримаса.

— Все едно — продължи Лушън. — Сега времето определено е от съществено значение, приятелю мой, затова ето въпроса… Готов ли си?

— По-готов от всякога — отговори Хънтър.

Последва още една кратка пауза, сякаш Лушън са нуждаеше първо да влезе в типичната си роля. Когато отново заговори, в гласа му нямаше вълнение, трепет или колебание.

— Провеждам научното си изследване от много години, по време на които се впуснах в безброй упражнения, опитвайки се да разбера по-добре ума на психопата. Научих много, много повече, отколкото очаквах отначало, но има някои по-тъмни възможности, някой забранени пътеки, по които още не съм се осмелил да тръгна. Мисля, че дойде време за това. — След още една пауза, този път по-дълга от предишната, Лушън добави: — Онова, което искам от теб, Скакалец, е една от тези възможности.