По следите на злото [bg]

— Може ли да ви попитам нещо, детектив Хънтър? — каза Уест и без да дочака отговор, продължи: — Каква, мислите, е вероятността този Лушън, старият ви приятел от университета, да идва за вас? Защото от вашия разказ и от телефонния разговор, който току-що чухме, на мен е ясно едно — той ви обвинява за ареста си, че сте го спрели и сте сложили край на неговото… "научно изследване", ако може да се нарече така. Лушън Фолтър очевидно е ядосан и по собствените му думи през последните три години и половина е броил времето и е планирал отмъщение. На всичко отгоре той е тук, във вашия град, затова каква, мислите, е вероятността Лушън да идва за вас, детектив Хънтър?

Робърт, който вече беше разсъждавал за тази вероятност, се вгледа за момент в Уест.

— Вероятността е съвсем реална — призна най-после той. — Но ако идва за мен, Лушън няма да го направи веднага.

— Не ви разбирам — възрази Уест. — Защо?

— Защото първо ще направи точно това, което каза, че ще направи — отвърна Хънтър. — Ще превърне всичко в игра. Игра, в която от негова страна няма правила, но от наша страна има много. Игра, в която той ще контролира всичко. Игра, която вече отне живота на седем невинни, и най-страшното е, че според мен той още не е започнал да я играе. Онези седем убийства са само загрявка.

Уест неспокойно се почеса по върха на кривия си нос.

— Искам Лушън да дойде за мен веднага — добави Хънтър.

Уест го изгледа недоверчиво.

— Не го казвам, защото се правя на корав, маршал Уест — поясни Робърт. — Казвам го, защото ако Лушън дойде за мен сега, има вероятност всичко да свърши дотук. Няма да бъде погубен животът на други невинни хора. Или аз ще го убия, или той ще убие мен, или и двете. Лушън обаче няма да го направи… и знаете ли защо?

— Защото е страхливец? — предположи Уест.

— Защото за него това няма да е забавно — поправи го Уест. — Всички чухте записа на телефонното обаждане, нали? Лушън иска да се върне към "проекта" си, към "научното си изследване", защото, както каза той, още не е приключил. Тогава защо да не го направи забавен и да го съчетае с игра "Хвани ме, ако можеш"?

— Игра, в която ние имаме пълно числено превъзходство? — възрази Уест. — Игра, която Лушън Фолтър знае, че не може да спечели?

— Точно там е проблемът — отвърна Хънтър. — Ако искате да гледате на ситуацията като резултат от победи и загуби, той вече победи… седем пъти. Всеки живот, който отнеме, е победа за него и поражение за нас. Необратима загуба.

В кабинета на Хънтър и Гарсия настъпи неловко мълчание, което обви присъстващите като задушаващо одеяло.