По следите на злото [bg]

— Тип жертва, каквато още не е убил? — прекъсна го Холбрук, повдигна рамене и поклати глава. — Какъв тип?

Хънтър пощипна носа си, сякаш онова, което се готвеше да каже, щеше да отключи непоносимо главоболие.

— Жертвите на Лушън са повече от сто — започна той. — И с всяко убийство той опитва нещо различно, защото не ги убива, за да задоволи някакъв неконтролируем подтик като повечето психопати.

— Да, знаем — каза Уест. — Лушън експериментира.

— Точно така — потвърди Хънтър. — И целта на тези експерименти е да породи някакво чувство в себе си. Лушън иска да изживее удоволствието, болката, екстаза… всичко, което чувстват другите убийци психопати, когато извършват убийства.

— Ако в този объркан свят някога е имало откачена, безумна идея, това е тази — заяви Уест.

Хънтър не обърна внимание на коментара.

— Но както знаем всички — продължи той, — има два основни вида агресивни психопати: фокусираните върху насилието, за които жертвите са второстепенни, и фокусираните върху жертвите, за които жертвата е най-важната част от уравнението. При първия вид онова, което мотивира извършителите и ги кара да тръпнат да извършват злодеянията, е самото насилие, мъченията, на които подлагат жертвите. Не ги интересува дали жертвата е стара, млада, мъж, жена, русокоса, брюнетка, чернокожа, бяла, дебела, слаба… няма значение, стига да страда… стига да могат да я наранят. — Робърт млъкна, за да си поеме дъх. — Фокусираните върху жертвата хищници, от друга страна, фантазират за специфичен тип жертва. Всяка жертва, която избира хищникът, трябва да отговаря на този определен профил, който обикновено се свежда до физически тип. При фокусираните върху жертвата психопати цялата фантазия се върти около външния вид на жертвата. Вълнуват ги и ги възбуждат физическите характеристики. Повечето пъти, защото им напомня на някой друг. В тези случаи винаги има силна емоционална връзка и в девет от десет случая фантазиите им включват сексуален акт. Почти сигурно е, че жертвата ще бъде сексуално нападната преди, по време или след убийството.

— И тъй като експериментира кой знае от колко време, Лушън вероятно се вмества и в двата профила.

— Фокусираните върху жертвата и фокусираните върху насилието — предположи Карлос.

— Да, така е — съгласи се Робърт.

— И мислите ли, че има някакъв тип жертва, който Лушън все още не е убил? — попита Уест.