По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
Хънтър прокара ръка през косата си.
— Мисля, че досега той не е убивал бебета, деца, старци, хора с недъзи и бременни жени.
Думите на Робърт внесоха оглушително мълчание в кабинета.
— Мисля, че Лушън не е пристъпвал и извън областта на убиването на един човек — добави Хънтър.
— Какво искаш да кажеш? — попита Гарсия.
— Лушън винаги се е придържал към опитите психически да идентифицира чувствата, които изпитват предимно серийните убийци — обясни Хънтър. — Повечето от тях са хора, страдащи от натрапчиви, непреодолими импулси, от които не могат да се отърсят — подтик, който постепенно ги завладява и ги принуждава да убиват отново и отново. Случаят винаги е "един срещу един". Може би под възможности, които още не е изследвал, Лушън има предвид излизането от тази зона.
— Чакай малко — рече Карлос и вдигна ръка. — Нима говориш за…
Робърт кимна.
— Масово убийство. Лушън не е извършвал масово убийство.
— Масово убийство? — попита Уест с широко отпорени от почуда очи. — Съмнявам се, че този тип е толкова тъп. — Той повдигна рамене. — Или пък ще го направи.
Хънтър знаеше защо се съмнява Уест. Статистически в Съединените щати деветдесет и пет процента от масовите убийци загиваха по време или веднага след деянието си. Мнозина от собствените си ръце. Останалите пет процента обикновено оставаха незаловени.
Според ФБР по дефиниция "масово убийство" е, когато са убити четири-пет души наведнъж, без да има "период на охлаждане" между убийствата, за разлика от серийните убийства, между които винаги има "период на охлаждане". Освен това масовото убийство обикновено се случва на едно място, публично, например училище, търговски център, банка, концерт и други. Ако Лушън наистина смяташе да експериментира с масово убийство, имаше голяма вероятност това да е последното му престъпление.
Хънтър се опитваше да обмисли всеки сценарий — затова спомена масовото убийство — но му беше трудно да повярва, че Лушън има предвид това. Единственият начин, по който го виждаше да навлезе в тази област, беше ако е измислил възможност да промени шансовете.
Гарсия стана и взе якето си.
— Къде отивате? — попита Уест.
— На разходка — отвърна Карлос. — Тук не постигаме никакъв напредък. Само засилваме безсилието си, като размишляваме. Както каза Робърт, вероятно това е искал Лушън. Тетрадките не са у нас и не можем да видим какво пише там. Можем само да чакаме директора Кенеди да ни се обади и да ни каже какво са открили. Щом ще чакам, по-добре да изляза навън. — Той посочи към прозореца. — Денят е хубав. Ще отида в някое кафене и ще си взема кафе или нещо друго. — Карлос погледна Робърт. — Колко време остава, докато се обади Лушън?
Хънтър погледна часовника си.
— Трийсет и пет минути.
— Има достатъчно време за кафе и поничка — рече Гарсия и излезе от кабинета.
Хънтър си помисли дали да не последва партньора си, когато мобилният му телефон иззвъня на бюрото. Обаждаше се Ейдриън Кенеди.
— Робърт — каза той, когато Хънтър отговори на обаждането. — Вече имаме проблем.
29
Частната библиотека на НЦАНП заемаше половината от първото ниво на етажа на сутерена под сградата, в която се намираше кабинетът на Ейдриън Кенеди. Веднага щом приключи разговора с Хънтър, Кенеди изскочи от кабинета си, отново допрял мобилния телефон до дясното си ухо.
— Дарил — забързано каза той, когато специален агент Дарил Дженсън отговори на обаждането.
Дженсън работеше в НЦАНП от девет години. Той беше завършил право, имаше докторска степен по психология и беше един от малцината, които в последните три години бяха получили достъп до енциклопедията на Лушън. Освен това беше разпитвал Лушън пет пъти, след като го бяха заловили.
— Колко агенти и кадети можеш да събереш за пет минути? — попита Кенеди. Неотложността в гласа му беше осезаема.
— Зависи за какво, сър — отговори Дженсън. — Вътрешна или външна задача?
— Вътрешна и изключително спешна. Искам ти и агентите да се срещнем в частната библиотека на НЦАНП след пет минути, за предпочитане по-скоро. Времето е от критично значение.
— За вътрешна задача мога да събера колкото хора искате, сър. Каква е по-точно?
— Ще ти обясня, когато се видим в библиотеката — отвърна Кенеди и бързо се опита да изчисли бройка в движение. Енциклопедията на Лушън съдържаше петдесет и три тома. Кенеди искаше работата да се свърши бързо, но от друга страна, не желаеше твърде много хора да имат достъп до тетрадките. Знаеше, че страниците са изписани на ръка, с гъст и ситен почерк, който на места се разчиташе трудно.