По следите на злото [bg]

— Освен това ще трябва да подслушваме телефона ви, детектив — добави Уест. — В обаждането си до вас Лушън каза, че ще се свърже с вас по-скоро, отколкото мислите. Когато го направи, трябва да знаем веднага.

Хънтър знаеше, че каквото и да каже, Маршалската служба пак ще подслушва телефона му.

— Без СОР — заяви той.

Капитан Блейк се намръщи.

— Защо?

— По две причини. Първо, ако Лушън дойде за мен, той няма да дойде в дома ми. Няма и да се промъкне незабелязано зад мен и да ме застреля в тила. Това е твърде лесно и не е достатъчно зрелищно за него. Ако дойде за мен, Лушън ще избере нещо по-драматично. И второ, знам, че СОР са възможно най-добрите в наблюдението и тайното следене, но Лушън прави всичко като шахматист. Искам да кажа, че той винаги планира няколко хода напред. Така действа. Той би предположил, че ще ми бъде назначен екип за наблюдение. Ако идва за мен, Лушън ще бъде нащрек за този екип и колкото и да са добри в тайните операции, много вероятно е да ги забележи. Ако го направи, той няма да се уплаши, няма да избяга и дори няма да се откаже. Ще се опита да ги убие, преди те да убият него.

Гарсия изглеждаше разтревожен.

— Този тип Лушън е способен да очисти екип на СОР?

— Той е способен на много повече — отвърна Робърт.

— Тогава проследяващо устройство? — попита Холбрук. — Нещо малко, което да скриете в колана си, портфейла, часовника или някъде другаде… Нещо с алармен бутон, който лесно може да активирате, ако сте в беда.

— Ейдриън Кенеди опита нещо подобно, когато задържахме Лушън първия път — обясни Хънтър. — Когато специален агент Кортни Тейлър и аз преследвахме Лушън до едно от скривалищата му, Ейдриън ни даде копче на риза с подслушвателно устройство. Предупредих го. Казах му, че Лушън ще го забележи, и така и стана. Не е лесно да заблудиш Лушън.

— Сигурен съм, че техническите отдели на лосанджелиската полиция, ФБР и Маршалската служба ще измислят проследяващо устройство, което Лушън няма да забележи — каза Уест. — Но ще го направим малко по-късно. В момента искам да помислите по въпроса дали в Лос Анджелис или околността има някой, с когото Лушън би се свързал? — Той млъкна и повдигна рамене. — Или убил? Може би някой от дните ви в "Станфорд"?

Хънтър вече беше мислил за тази вероятност.

— Не се сещам за никого — отговори той. — Единственият друг човек, който дружеше с нас тогава, беше Сюзан Ричардс, а както ви казах, тя беше първата, която той уби преди много години.

— Има ли някой друг, с когото вие поддържате връзка? — настоя Уест. — Може би дори някой преподавател?

— Не — отвърна Хънтър. — С никого.

Уест изправи рамене и прокара ръка по врата си няколко пъти, като го масажираше.

— Не се обиждайте, детектив Хънтър, но ми се струва, че отговаряте, без да се замислите.

Робърт разбираше притесненията на маршала.

— Не е така — отговори той. Тонът му не прозвуча обидено. — Причината в момента да не мисля за отговорите си е, защото вече съм го направил. Задавах си същите въпроси отново и отново. Мисля за това от три дни. Наистина не се сещам за никого.