По следите на злото [bg]

— Няма да стане, Робърт — прекъсна го Кенеди. — Това ще ни отнеме твърде много време.

— Защо?

— Протокол за сигурност — обясни Кенеди. — В частната библиотека на НЦАНП не се разрешават мобилни устройства. Нито дори моето. Всички трябва да ги предадем на входа, преди да влезем вътре. И изнасянето на каквото и да е от библиотеката изисква моя подпис за одобрение, както и на Майкъл Олдридж, който е заместник изпълнителен директор на НЦАНП. Никога не бихме…

— Ясно, разбрах — прекъсна го Хънтър.

— Ще трябва да го направим само тук и ще помогне, ако знаем какво търсим.

— Цялото "научно изследване" на Лушън се основана на убиване на хора, нали така? — започна да размишлява на глас Хънтър. — С всяко убийство той променя нещо — ниво на насилие, метод на действие, ниво на мъчение и така нататък — и го прави, защото се опитва да изживее какво психическо въздействие ще има това върху ума на психопата. Предвид това, мисля, че трябва да търсим нещо, свързано с акта на убиване. Какво не е изпробвал Лушън? Какъв метод на действие или мъчение, или пък нещо друго не е опитал?

— Откачената му енциклопедия е от петдесет и три тома, Робърт — отвърна Кенеди. — Ти не си ги чел всичките, но аз съм ги чел. Той е правил всичко — удушаване, травма с тъп предмет, прерязване на гърло, обезглавяване, разчленяване, източване на кръв, набиване на кол, разпъване на кръст, премахване на важен орган, докато жертвата все още е жива, гладна смърт, обезводняване, дори трепанация на череп. Списъкът е безкраен, Робърт. Лушън е изтезавал жертвите по всеки възможен начин. Изнасилил е някои. Ял е плътта им… Каквото се сетиш, правил го е… Ако ти хрумне нещо, за което не си чувал, той вероятно го е опитвал.

— Не и според него — отговори Хънтър. — Събери хора да прегледат страница сто трийсет и три на всяка тетрадка. Отбележете всичко, което може да е свързано с убиване — метод на действие, почерк, тип жертва, място, странен метод на мъчение… каквото и да е.

— Проблемът е, че тъй като всъщност не знаем какво точно търсим, може да приключим с петдесет и три различни вероятности, може би дори повече — каза Кенеди.

— Знам — отвърна Хънтър. — И затова, въпреки че имаме петдесет и четири минути преди Лушън отново да се обади, бих искал списъка след четиридесет и четири минути. Така ще имам десет минути да го прегледам и да видя дали ще измисля нещо.

— Добре — съгласи се Кенеди. Не искаше да губи повече време. — Залавям се. Ще ти се обадя след четиридесет и четири минути.