Време на мъчения [bg]

— Е? — попита Паркър, когато Бърнел се отдалечи, и зачака отговора на Ейнджъл.

— Мисля, че казва истината за детската порнография.

— Хубаво — отвърна Паркър. — Аз също.

— Но що се отнася до цялата конспирация… — продължи Ейнджъл, — мисля, че преувеличава.

— Ако казва истината за порнографията, значи, някой го е накиснал.

— Бих заложил на жена му — обади се Луис.

— Бившата — уточни Паркър. — Но какво е спечелила тя? Той явно не е имал намерение да се противопостави на развода, дори преди престрелката.

— Може би просто не го е харесвала — каза Ейнджъл.

— Трябва доста много да не харесваш някого, за да искаш да отиде в затвора и редовно да го изнасилват — възрази Луис.

— Знаем само едната страна на историята — напомни Ейнджъл. — Може да е бил кошмарен съпруг.

— Мислиш ли? Въобще не ми прилича на такъв.

— Имаме и две изчезнали жени — каза Паркър.

— Съвпадение? — предположи Ейнджъл. — Освен това не знаем нищо за тази Кори Уайът. Това, че е спряла да ходи на свиждане, не означава, че е похитена или мъртва.

— И въпреки всичко е странно — отбеляза Луис и вдигна чашата си към Паркър. — Ти решаваш.

Бърнел се върна от тоалетната. Около ноктите на два от пръстите му се виждаше прясна кръв. Поне едно е истина, помисли си Паркър: не му остава много. Той е изсъхнал лист, който чака да падне.

Бърнел не седна, а застана прав до масата.

— Спестих ви една подробност — каза той. — Реших, че ще ви се види твърде странна или ще сметнете, че си измислям, но докато бях в тоалетната, се замислих над думите на този господин. — Той посочи Луис. — Той каза, че сте чували и по-странни истории от моята, а доколкото мога да съдя по това, което прочетох за вас, господин Паркър, може и наистина да е така.

Паркър виждаше какво усилие му струва да продължи.

— Малко преди освобождаването си Харпър Грифин ме изнасили за последно. Двама от приятелите му ме държаха. Беше си намерил отнякъде „Адерол“[8], така че беше по-зле от по принцип. Обикновено ме кълнеше, че съм педофил, урод или просто педал, в зависимост кой термин си беше избрал за момента. Онази сутрин обаче беше в съвсем различно състояние: целият трепереше и халюционираше. И влагаше сила, много сила.

Бърнел не гледаше мъжете, на които говореше, а някъде в масата.

— По едно време Грифин се наведе и прошепна нещо в ухото ми. Каза…

Това е за Мъртвия крал.

— И го повтаряше с всеки нов тласък.

Това е за Мъртвия крал. Това е за Мъртвия крал.

Мъртвия крал. Мъртвия крал.

Мъртвия крал.