Краят на дъгата [bg]

Взе кола до университета. По някаква причина не можеше да вижда ясно образа на Шариф в автомобила. Чуваше се само гласът, който искаше мнението му за почти всичко, което виждаха по пътя.

Робърт и преди бе минавал покрай този район, но днес щеше да види в какво се е превърнал. След Фолбрук следваха обичайните скучни предградия. Малко по на север подкара покрай безкрайна редица сиво-зелени сгради. Тук-там между каньоните се виждаха закрити коридори.

— Бионаучните лаборатории — обясни Шариф. — По-голямата част е под земята. — Изпрати към Робърт различни образи и детайли. Така значи, тези сгради без врати и прозорци не бяха някакви футуристични жилища. Всъщност вътре се намираха само няколко десетки хора, а коридорите се използваха за пренасяне на биопробите.

Може би в тези подземия се създаваха ужасяващи неща. Но също така и чудесни. Робърт ги поздрави наум. Технологиите, с които го бяха спасили, бяха изобретени в такива места.

Това бяха покрайнините на университета. Робърт се приготви за неразбираемия футуризъм, който го очакваше в кампуса. Колата зави по Тори Пайнс. Пътят изглеждаше почти така, както го помнеше, въпреки че нямаше светофари. Трафикът на кръстовищата се точеше спокойно, със свръхестествена грация. „Някой път трябва да напиша нещо за тайния живот на автомобилите.“ Досега не беше виждал кола да спира, освен да вземе или да остави пътник. В пустинята колата му беше тръгнала почти веднага, но щом се върна на пътя, вече го чакаше друга. Колите винаги се движеха. Представи си как непрекъснато обикалят из областта, за да не се налага на никой да чака повече от няколко минути. „Но какво ли правят нощем, когато няма толкова голямо натоварване?“ Това щеше да е темата на стихотворението. Дали имаше скрити гаражи и паркинги? Все някъде трябваше да има сервиз за поправка. Може би не спираха по друга причина. Дали пък, когато нямаше клиенти, колите не се събираха като онези японски роботи-играчки, за да се превърнат в товарен камион и да пренасят тежки товари?