![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
— Няма нищо незаконно, господин Шариф. Просто видях обявата ви и ще ви предложа невероятна възможност.
— Нямам много пари!
— Сигурна съм, че ще постигнем споразумение. Заинтересуван ли сте?
— Ами… да.
Жената се наведе напред. Дори сянката й се движеше в съответствие с осветлението на помещението. Шариф не знаеше, че е възможна подобна прецизност.
— Мисля, че едва ли знаете, че Робърт Гу е жив и живее в Южна Калифорния.
— Глупости! Той почина преди няколко години. — Пръстите му пробягаха по невидимата клавиатура и той пусна стандартно търсене. Откакто бе започнал работа, беше станал много добър в тези търсения. — Така, спрял е да пише. Алцхаймер… и се е завърнал!
— Да. Това навява ли ви идеи?
— Хм. — „Ако се бях разровил, щях да разбера още преди месеци.“ Интервюирането на Робърт Гу щеше да е все едно да говориш с Уилям Шекспир. — Наистина е добра възможност.
— Чудесно. Но има малки усложнения.
— Например?
— Робърт — жената сякаш замръзна за момент, — имам предвид професор Гу, винаги е бил малко чепат. А сега е дори по-зле. Мога да ви дам личния му номер, но от вас зависи дали ще го заинтригувате.
Без номер щеше да му е трудно да се добере до големия поет.
— Колко ще струва? — Имаше около двадесет хиляди долара в сметката си. Може би щеше да успее да измуфти брат си за още един заем.
— О, не се интересувам от пари. Просто искам да съм в течение и да задавам по някой въпрос от време на време.
— Но аз ще съм с предимство, нали?
— Разбира се.
— Добре. — „Робърт Гу!“ — Споразумяхме се.
— Чудесно. Дайте ми пълен достъп за момент. — Жената му подаде ръка.
Първото правило на Епифанията гласеше: „Пълният достъп е само за родители и съпрузи, в противен случай рискът е голям.“ Дали заради голямата нужда, или заради нещо в тона й, Шариф протегна ръка към празното пространство. Гъделичкането в пръста сигурно беше въображаемо, но въздухът се изпълни с обвързващи сертификати.
След малко документите бяха уредени и във въздуха остана само един номер. Шариф го погледна с някакво мрачно предчувствие.
— Значи просто да му се обадя?
— Вече разполагате с тази възможност. Но запомнете какво ви казах за неговите особености. Запознат ли сте с творчеството му?
— Разбира се.
— А възхищавате ли му се?
— Да! Направо го обожавам. — Това твърдение работеше с всички професори, които познаваше, а и в този случай беше истина.
— Това може да е достатъчно. Но не забравяйте, че професор Гу не се чувства добре. Той все още се възстановява и може да се наложи да му помагате.
— Ако трябва, ще му изхвърлям нощното гърне.
Образът отново замръзна за момент.
— Едва ли ще се стигне до това. Но много му липсват неща от миналото. Например старите книги. Нали се сещате, онези ръбести неща.
„Що за създание е това?“
— Знам всичко за физическите книги. Дори имам много. — Вече се оглеждаше за такси.
— Чудесно. Желая ви успех, господин Шариф. — Жената се усмихна и изчезна.
На Шариф много му се искаше да сподели радостните вести с някого. Столът обаче беше почти празен, а Шариф не си падаше по бързото писане на съобщения. След малко реши, че ще е по-добре да не се хвали, докато не осъществи контакт с Гу.
Освен това го притесняваше и нещо друго. „Май постъпих доста глупаво, като й дадох пълен достъп!“ Направи няколко проверки. Устройството казваше, че е чист, но беше логично да твърди точно това, ако е хакнато. „По дяволите. Хич не ми се иска да си чистя дрехите. Не и отново!“
Особено в този случай. Погледна идентификационния номер на Робърт Гу. Ако подходеше правилно, най-накрая щеше да започне дисертацията си. И то не каква да е дисертация. Шариф смяташе, че Гу е един върховете в съвременната литература.
А Ани Бландингс мислеше, че Робърт Гу е Господ.
11.
Въведение в Глобалния библиотечен проект
Компютри в дрехите, що за концепция? Ай Би Ем, съешен с модната марка „Епифания“. Робърт спокойно можеше да сбърка новия си гардероб с обикновени дрехи. Вярно, ризите и панталоните не бяха от предпочитания му стил. Освен това имаха бродерии отвътре и отвън — усещаха се по-скоро на пипане, отколкото на пръв поглед. Всъщност това беше сложна система от микропроцесори и лазери. Но най-много го дразнеха проклетите контактни лещи. Трябваше да ги слага всяка сутрин и да ги носи през целия ден. Пред очите му постоянно пробягваха проблясъци, но с повечко упражнения успя да свикне. Изпита голяма наслада, когато за пръв път успя да напише нещо на виртуалната клавиатура и резултатът от Гугъл изплува във въздуха пред него. Имаше усещане за могъщество в това да изкарваш отговори от нищото.