Краят на дъгата [bg]

Настъпи тишина. Дори някои от раците изглеждаха шокирани.

— На мен ми прилича на НТ — обади се Джин.

— Навременно трениране? И какво от това?

— НТ е незаконно — каза Мири. „Не искам да говорим за това!“

— Тогава не беше незаконно. А и не е толкова лошо. Прабаба ми живее доста добре, стига да си слага ъпгрейдите. И изглежда щастлива, въпреки че понякога плаче.

— На мен ми прилича на умствен контрол — обади се Джин.

— Не е така, точно ти би трябвало да го знаеш, Джин Ли! Китаец, с родители психиатри. — Очите й зашариха, търсеха неща, които другите не виждаха. — Родителите ти са били в армията, нали? Сигурно разбират от умствен контрол. Точно това правехте в Мианмар!

Джин скочи и изрита пясък към образа на момичето.

— Не! Това е било много отдавна. Никой вече не прави такива неща. Поне не и ние!

Мири реши, че не харесва малкото момиче, въпреки че всъщност май казваше истината. За един проект по история в пети клас беше разпитвала Боб за Мианмар. Беше го цитирала като „високопоставен анонимен източник от армията“. Той беше потвърдил това, което се намираше по сайтовете. ТДМВ технологията беше възможен кошмар от години и Мианмар беше единственото място, където я бяха тествали мащабно. „Всичко се свежда до проблема с разпространението. Китайците бяха измислили нови медикаменти, които даваха добри резултати в лаборатория, но не и в реални условия. Похарчиха половината си бюджет, а можеше да спечелят повече от една добра пропагандна кампания.“ Хората бяха еволюирали хиляди години, устоявайки на внушенията, и нямаше магически начин това да се промени.

Мири скочи и викна с тона, който обикновено ползваше Алис:

— Хей! Не съм тук да спорим за политика! Търся помощ за дядо си.

Малкото момиче я погледна и се усмихна странно.

— Просто се опитвах да помогна. Вече ще слушам. Ето, цялата съм слух. — И дори прибави към образа си заешки уши.

Всички замълчаха. Мири огледа плажа. Знаеше, че гледката е истинска, въпреки че никога не беше ходила в Хайнан. Беше много красиво и приличаше на Ла Хола, макар че плажът бе доста по-голям. В далечината се виждаха заснежени върхове, точно като в Калифорния.

— Е, добре, — каза Джин. — Как да помогнем на Мири Гу? Но без НТ, с него приключихме. Дядо ти справя ли се с нещо?

— Ами… винаги е бил добър с думите, най-добрият, когото познавам. Не може да носи, но се справя добре с числа и механизми. — Това предизвика у останалите известен интерес. — Само че това често го разгневява.

И им показа историята с разрязания автомобил. Ако Луиз Чумлиг не се бе застъпила за него, щяха да го изключат.