![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Ушите на момиченцето отново станаха нормални. Естествено то пак имаше мнение.
— Сега чета какъв е бил преди. „Известен поет“, ала-бала. Но са го обичали само хора, които никога не са го срещали.
— Това не е вярно! Вярно, че не обича глупаците, но… — Внезапно устремът й секна, спомни си разказите на Лена за баба Кара и инцидента с Езра Паунд.
Джин зарови пръсти в пясъка.
— Нека не се отклоняваме. Има ли си приятели в училище?
— Не. Сдружил се е с Хуан Ороско, но той е глупак.
— А приятели от едно време?
Мири поклати глава. Никой от старите му познати не се бе обадил. Нима приятелството беше нещо толкова временно?
— Има и други възрастни в класа, но те почти не си говорят.
— Потърси някой, с когото си прилича — каза малкото момиче. — Сигурно има стотици хора с подобни проблеми. След това уреди да се срещнат уж случайно. Ако дядо ти не знае, че си замесена, няма да се сърди. — Погледна нагоре, сякаш озарено от прозрение. — Даже нещо по-добро. Едно време дядо ти е предизвиквал интерес. Сигурна съм, че има много студенти, които ще се заинтересуват от него. Можеш да предложиш на някого чудесна тема за дисертация.
Мири влезе в търсачките. Оказа се, че един от съучениците на Робърт го е познавал от години. Би трябвало да го забележи по-рано. Двамата имаха толкова общо! Ако можеше някак да ги събере… Жалко, че дядо й се бе обединил с глупавия Ороско… Но Уинстън Блънт беше зает с нещо извън училище, нещо, което включваше поне още един познат на Робърт от седемдесетте години на миналия век.
Как да уреди, че да се съберат?
Потърси и дипломанти, които да поговорят с Робърт. Не вярваше, че дядо й ще се поддаде на фалшиво ласкателство, но щеше да е добре да се срещне с човек, който го уважава. А ако беше човек с по-слаби умения, тя щеше да го насочва.
Пусна световно издирване и за своя изненада откри почти перфектен кандидат след пет минути. Въпросният Шариф се намираше в Орегон, което бе достатъчно далеч, че по-голяма част от контакта да протича по мрежата. Въпреки че бе досадно, малкото момиче беше дало добри идеи.
Мири се поколеба. Фактически всички добри предложения бяха дошли от момичето. Може би въпросната личност криеше нещо. Мири се опита да открие нещо за самоличността й. Но дори детето наистина да беше десетгодишно, това не доказваше нищо. Някои петокласници бяха наистина плашещи.
Жената беше висока и облечена в черно.
— Разбрах, че търсите помощ.
Зулфикар Шариф вдигна поглед от чинията си. Не беше усетил приближаването й. След малко разбра, че все още стои сам на масата си в студентския стол.
— Не приемам фантазии. — „Боже опази. Не пак!“
Жената го погледна строго. Не беше на повече от тридесет, но той не можеше да си представи, че е дошла на среща.
— Младежо, аз не съм фантазия. Разбрах, че си търсиш тема за дисертация, нали така?
— О! — Зулфи Шариф не си падаше по високите технологии, но през последната си година в Орегонския университет беше започнал да се отчайва. Ръководителката му Ани Бландингс май се интересуваше повече от това да си има постоянен асистент, който не взима заплата. Така че още през януари беше пуснал обяви за помощ. Естествено веднага го бяха засипали с плагиатства и откровени глупости. Бландингс беше толкова противна, че почти се бе изкушил от някои от офертите, но приятелите му го вразумиха.
След като бе отсял плагиатствата и простотиите, не бе останало почти нищо. Дотук с високите технологии. През последните два семестъра основно подпомагаше кариерата на Бландингс, а през останалото време работеше в телефонни услуги. Беше дошъл в Америка, за да се посвети на литературата, но напоследък се чудеше дали да не се върне в Калкута.
А сега тази жена. „Отговорът на молитвите ми“. Той й махна да седне — това поне щеше да я постави в неудобно положение.
Но изображението спокойно приседна на стола — дори тапицерията лекичко се огъна.
— По-скоро очаквах писмо.
Жената сви рамене, друго в образа й не потрепна.
— Всъщност имам нужда от тема за дисертация — продължи Шариф. — Но трябва да знаете, че не се интересувам от плагиатство или съавторство. Ако предложението ви е такова, откажете се. Просто имам нужда от насоки от истински ръководител.
Жената се усмихна зловещо и той за момент се зачуди дали не е свързана с Ани Бландингс. Старата вещица не носеше, но може би имаше приятелки.