Каменният кръг [bg]

Мислите му все още се движеха в тази посока петнайсет минути по-късно, когато Клеър затвори последната папка от купчината си и се облегна назад с въздишка.

— Давам пени, за да науча мислите ти — рече тя и посегна към чашата си.

— Не струват толкова много — отвърна Роджър с усмивка, като се откъсна от размисъла си. — Просто се чудех как хората стават такива, каквито са. Как ти си станала лекар, например?

— Как станах лекар ли? — Тя вдиша парата от чашата с какао, реши, че е твърде горещо, и го остави на бюрото сред пръснатите книги, дневници и издрасканите с молив листа. Усмихна се леко на Роджър и потърка длани, за да разсее топлината от чашата.

— А ти как стана историк?

— Може да се каже по призвание — отвърна той, като се облегна в креслото на Преподобния и махна към насъбралите се хартии и предмети около тях. Погали малкия позлатен пътнически часовник, който стоеше на бюрото — елегантно произведение на занаятчия от осемнайсети век, с миниатюрни камбанки, които звъняха на петнайсет минути, половин час и час.

— Израснах сред всичко това; бродих из планините да търся артефакти с баща си още откакто се научих да чета. Предполагам, че просто ми се стори съвсем естествено да продължа с това. А ти?

Тя кимна и се протегна, за да разкърши рамене, след като с часове бе седяла приведена над бюрото. Бриана, неспособна да остане будна, се беше отказала и си легна преди час, но Клеър и Роджър бяха продължили търсенето си из административните регистри на британските затвори.

— Ами и при мен беше нещо подобно — каза тя. — Не може да се каже, че някак внезапно съм решила да стана лекар — просто един ден осъзнах, че доста време бях лекар, а после вече не бях и ми липсваше.

Тя протегна ръце на бюрото и сви пръсти, дълги и силни, с овални, лъскави и късо изрязани нокти.

— Има една стара песен от Първата световна война — каза тя замислено. — Понякога я слушах, когато някой от приятелите на чичо Ламб от армията идваше на гости и оставаше до късно, защото беше пиян. Пееше се: „Как ще ги държиш на село, щом са видели Париж?“ — изпя тя първия стих, после се усмихна лукаво.

— Аз видях Париж — рече тихо. Вдигна очи, будни и вече в настоящето, но със следи от спомените в тях, и се вгледа в Роджър сякаш пророчески. — И много други неща. Кан и Амиен, Престън и Фолкърк, Болницата на Ангелите и така наречената лечебница в Леох. Аз бях лекар във всяко отношение — израждах бебета, намествах счупени кости, зашивах рани, лекувах трески… — Замълча и сви рамене. — Ужасно много неща не знаех, разбира се. Знаех колко много мога да науча — и затова записах медицина. Но всъщност нямаше значение. — Тя потопи пръст в битата сметана в какаото и го облиза. — Имах диплома за лекар… но бях лекар много преди да стъпя в университета.

— Не може да е било толкова лесно, колкото звучи. — Роджър духна какаото си, взирайки се с интерес в Клеър. — Не е имало много жени лекари тогава… няма много жени лекари и сега, като става на въпрос… А ти си имала и семейство.