Каменният кръг [bg]

— Тъкмо приключих с Уентуърт — каза Клеър. Тя посочи нестабилната купчина на пода до крака ѝ. — Получихме ли регистрите от Беруик вече?

— Да, тази сутрин. Къде ги сложих обаче? — Роджър огледа стаята, която много приличаше на хаоса в Александрийската библиотека точно преди да запалят първата факла. Той потърка челото си в опит да се концентрира. След като цяла седмица по десет часа на ден прелиства ръкописни регистри на британски затвори, писмата и дневниците на техните директори в търсене на официална следа от Джейми Фрейзър, Роджър вече усещаше очите си като пълни с пясък.

— Беше син — каза той накрая. — Много добре помня, че беше син. Получих го от Макалистър, лектор по история в „Тринити“ в Кеймбридж, а в Тринити Колидж използват големи бледосини пликове с техния герб отпред. Може би Фиона го е виждала. Фиона!

Той отиде до вратата и извика по коридора към кухнята. Въпреки късния час там още светеше и сгряващият аромат на какао и току-що изпечена бадемова торта се усещаше във въздуха. Фиона никога не изоставяше поста си, докато имаше и най-слабата вероятност някой да огладнее.

— О, да? — Къдравата ѝ глава надникна от кухнята. — Какаото скоро ще е готово — увери го тя. — Само чаках да извадя тортата от печката.

Роджър ѝ се усмихна с обич. Фиона нямаше абсолютно никакъв интерес към историята — никога не бе чела нещо друго освен списание „Май Уикли“, — но не подлагаше под въпрос дейностите му, кротко бършеше праха от купчините книги и документи всеки ден, без да ги разбърква.

— Благодаря, Фиона — каза той. — Просто се чудех обаче дали си виждала един голям син плик — дебел горе-долу толкова? — Той показа с ръце. — Дойде със сутрешната поща, но не помня къде го оставих.

— Оставихте го в банята на горния етаж — отвърна тя веднага. — Там е и онази голяма дебела книга със златните букви и снимката на Хубавия принц отпред, и три писма, които тъкмо отворихте, и сметката за газта също, която не искахте да забравяте, защото крайният срок е на четиринайсети този месец. Сложих всичко върху бойлера, за да не пречи. — Тихичко остро дзън от таймера на фурната я накара да скрие внезапно глава в стаята с потиснато възклицание.

Роджър се обърна и заизкачва усмихнат стълбите към втория етаж, като взимаше по две наведнъж. Макар и да нямаше научни наклонности, с тази памет тя спокойно можеше да стане учен. Във всеки случай бе ценен помощник в проучването. Стига един документ или книга да можеше да бъде описан на външен вид, а не по заглавие или съдържание, Фиона със сигурност знаеше точното му местоположение.

— О, за нищо — увери тя Роджър, когато той се опита да ѝ се извини по-рано за бъркотията в къщата. — Като гледа човек тези хартии, ще си помисли, че Преподобния е още жив. Като в добрите стари времена, нали?

Докато слизаше, вече по-бавно, и със синия плик в ръце, той се питаше какво ли би си помислил покойният му осиновител за тяхното проучване.