Предатели [bg]

22

Амая отказа да разговаря с полицията.

— No entiendo, no entiendo — повтаряше непрекъснато той.

А когато ченгетата повикаха свой колега, който говореше испански, Амая просто млъкна.

Двамата мъртви стрелци нямаха документи за самоличност, но един от полицаите разпозна онзи с автомата.

— Наемник — обяви той. — Предлага услугите си на различни банди. Не мисля, че ще открием нещо по тази линия. Тези типове искат да им се плаща в брой и никога не се срещат лице в лице с клиента. Обикновено е достатъчно едно телефонно обаждане с името на мишената. Плюс пачка банкноти или плик с дрога, когато поръчката е изпълнена.

Богарт бе пристигнал и разговаряше с местните ченгета. Декър и Браун вече бяха дали показания.

Богарт пристъпи към служителката на АВР и каза:

— Присъствието ви тук ме изненадва.

— А мен още повече — отвърна тя.

— От Агенцията ще ви изпратят ли в административен отпуск след този инцидент? — попита Богарт.

— Едва ли. Обикновено не процедираме по този начин. Освен това случилото се не подлежи на никакво съмнение. Разследването ще потвърди законността на действията ни — отвърна тя и погледна Декър. — Какво ще стане с него? Той изстреля цял пълнител. Началството няма ли да го прати зад някое бюро?

— Ако беше агент, най-вероятно да. Декър обаче е следовател от отдел „Убийства“ в полицията на Бърлингтън, Охайо, който е командирован при нас. Има право да извършва арести. Така че… ще видим.

— Чудесно. Така работи добрата стара бюрокрация.

— Разбрах, че сте искали да обсъдите нещо с Декър. Ще го споделите ли и с мен?

Браун погледна към Декър, който приближаваше към тях.

— Не знам какво е имал предвид.

— Обсъждахме възможността да създадем съвместен екип, който да стигне до истината — каза Декър.

— Аз обаче не дадох съгласието си — отвърна Браун. — Нещо повече, не изключих възможността да се стигне до обаждане, в резултат на което случаят да ви бъде отнет.

Богарт повдигна вежди и погледна Декър.

— Явно не сме постигнали кой знае какъв напредък.

— Но ще обмисля възможността да работим заедно, агент Богарт — продължи Браун. — Тази вечер Декър спаси живота ми. Не обичам да оставам длъжна.

С тези думи тя им обърна гръб, качи се в колата си и потегли.

Джеймисън, която стоеше встрани, измина с две бързи крачки разстоянието, което ги разделяше, и се нахвърли върху Декър:

— За какво беше всичко това?

Той отстъпи крачка назад.

— Кое?

— Защо тя се появи, докато вечеряхме, и поиска да говори с теб? Явно те е следила.

— Знам.

— Какво ти каза? — попита Богарт.

— Интересуваше се дали продължавам да работя по случая „Бъркшър“.

— И ти какво ѝ каза?

— Нищо, което да се приеме за категоричен отговор.

— В такъв случай може просто да е опипвала почвата.

— Тя обича да борави с колкото се може повече информация — изрече бавно Декър. — Не мога да я виня за това.

Джеймисън го изгледа учудено.

— Само това ли ще кажеш? Ако аз ти бях извъртяла подобен номер, щеше да ми откъснеш главата! С какво Браун е заслужила специално отношение?

Декър понечи да ѝ отговори, но размисли и каза:

— Трябва да открием Дани.

Изражението на Джеймисън омекна.

— Прав си. — Тя издиша продължително и враждебността ѝ като че ли се стопи. — Томас каза ли ти къде е?

— У негов приятел.

— Ще го попитам за адреса. После ще отида да доведа Дани.

След като тя се отдалечи. Богарт каза тихо:

— Не можем да разследваме случая. Това е проблем на местната полиция.

Декър погледна към Джеймисън, която влизаше в сградата.

— Но също така и на Алекс — каза той, помълча и въздъхна: — Което означава, че е и мой проблем.

Богарт го изгледа, очевидно изненадан от думите му.

— Започнал си да омекваш.

Декър пъхна ръце в джобовете си и не му отговори.

— Каква според теб е причината за всичко това? Първото, което ми идва наум, са наркотиците. Направо ми мирише на дрога.

— Нищо чудно Амая да не иска да говори, защото е затънал до гуша.

— Подозираш, че е дилър? — попита Богарт.

— Предполагам, че е брънка от верига за доставка. Познавам този свят по-добре от този, в който живея сега. Света на дилърите и уличните отрепки, а не света на министри, които притискат директори на федерални агенции. Това сякаш е друга планета.

— Не се притеснявай. Цялата ми кариера е преминала в този свят и понякога аз също не откривам логика. — Богарт замълча и след малко попита: — Смяташ ли, че Амая е сгафил нещо? Например да е отклонявал част от стоката за собствени нужди.

— Тези типове очевидно не бяха дошли, за да му платят бонус за добре свършена работа.

— Ченгетата едва ли ще направят нещо, ако откаже да им сътрудничи.

— В такъв случай трябва да го накараме да им сътрудничи.

— Има ли начин да го накараш?

— Достатъчно е да чуе едно име — отвърна Декър.

— Имаш предвид на сина му? Дани? — попита Богарт.

— Ако искат да навредят на Томас, момчето ще е следващата им мишена.

— Да помоля ли ченгетата да му осигурят охрана?

— Ние живеем в същата сграда. Ще го държим под око.

— Виж какво, не искам ти и Джеймисън да загинете заради тази история…

— Не си търся смъртта, но това е част от задълженията ни.

— Имаш предвид носенето на значката?

— Не, очевидно е част от задълженията на домоуправителя.