Предатели [bg]

— Уолтър никога не си е купувал дори лотариен билет. Намираше всички тези неща за голяма глупост. Казваше, че все едно хвърляш парите си на вятъра.

— Да сте проверявали наскоро банковата си сметка? Да сте установили липса на пари от нея? Или ползвате финансов съветник?

— Точно така. Човекът ми позвъни вчера, за да провери имам ли нужда от нещо. И макар да не обсъждахме финансови въпроси, двамата с него се познаваме достатъчно отдавна, за да съм сигурна, че ако имаше някакъв проблем със сметките, веднага щеше да ме уведоми.

Декър погледна Джеймисън.

— Добре, радвам се да го чуя.

— От къде на къде някой е решил, че Уолт е бил комарджия?

— Възможно е съпругът ви да е имал нужда от пари.

— Защо? Огледайте се хубаво! На бедни ли ви приличаме?

Декър понечи да отвърне нещо, но Джеймисън го дръпна за ръката и каза:

— Абсолютно права сте. Благодарим ви. Време е да си тръгваме.

Докато крачеха към входната врата, Декър вдигна поглед към стълбите и видя на горната площадка млада жена с дълга тениска. Лицето ѝ бе зачервено, най-вероятно от плач. Беше боса, пристъпваше от крак на крак и се взираше в Декър с отчаяно изражение.

Той се втурна нагоре по стълбите и успя да улови жената, преди тя да припадне. Вдигна я на ръце.

— Това трябва да е Натали — каза Джеймисън, щом дотича до тях. — Онази врата е отворена. Може би това е стаята ѝ. Добре ли е?

— Пияна е — отвърна Декър, който бе надушил алкохолния ѝ дъх.

Джеймисън отвори вратата по-широко, а той внесе Натали в стаята и я остави внимателно върху неоправеното легло. Огледа се и видя куфар до стената. Разгледа етикета, залепен от авиокомпанията.