Предатели [bg]

Автор: Балдаччи Дэвид
Серия: Еймъс Декър #3
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Обсидиан
ISBN: 978-954-769-454-5
Переводчик: Милко Стоименов
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Предатели [bg]». Краткое содержание книги:

Авторът на „Абсолютна памет“, „Последната миля“, „Виновните“, „Ничия земя“ и още 29 трилъра, преведени на 46 езика в 80 страни. Еймъс Декър, бивш полицай, включен в специален екип на ФБР, става свидетел на показно убийство пред централата на Бюрото във Вашингтон. Мъж застрелва жена, след което се самоубива. Дори за Декър, човек с феноменална памет и изключителна наблюдателност, убийството си остава необяснимо. Екипът му започва разследване, но не открива никаква връзка между стрелеца Уолтър Дабни, който има успешна консултантска фирма и прекрасно семейство, и жертвата, учителка по математика. Тъкмо когато Декър тръгва по обещаваща следа, на сцената излиза амбициозната Харпър Браун от Агенцията за военно разузнаване, която също разследва случая, тъй като той засяга националната сигурност. Уолтър Дабни е бил подизпълнител на секретни проекти и е продавал информация на вражеско разузнаване или още по-зле — на терористична групировка. АВР се опасява, че ще настъпи нов Единайсети септември. Декър никога не е следвал правилата, още по-малко сега, когато залогът е толкова голям. Той трябва да разреши случая, преди да е станало твърде късно.

Перейти на страницу:

Декър извърна поглед.

— Когато се прибирах у дома след работа, тя винаги ме чакаше на стъпалата пред къщата. Криеше едната си ръка зад гърба си. Когато ме видеше, я протягаше към мен и ми поднасяше близалка. Винаги ме чакаше да се прибера вкъщи.

— Защо смяташе, че си го забравил? — попита Джеймисън, очевидно заинтригувана от тази история.

Той отпи глътка вода, преди да отговори.

— Може би защото се интересувам прекалено много от въпроса защо хората се убиват един друг. Мозъкът ми не разполага с достатъчно място за лична информация.

Джеймисън се пресегна и улови ръката му.

— Това означава, че частица от онзи човек, който си бил някога, се завръща отново.

— Не мисля, че това е възможно.

— Не бъди толкова сигурен. — След кратка пауза тя добави: — Тод ми разказа за хосписа.

— Разказа ли ти как се изложих?

— Не, разказа ми как си се върнал при Дороти Витърс и си оправил възглавницата ѝ. И си се извинил.

— Не знаех, че е видял или чул това.

— Е, видял го е, чул го е.

— За нея беше без значение. И бездруго беше заспала.

— За теб е от значение, Декър.

— Вчера звъннах в хосписа. Дороти Витърс е починала час след като сме си тръгнали.

Джеймисън отдръпна ръката си.

— Предполагам, че е било въпрос на време.

— Работата е там, че когато влязох за пръв път, я видях в морскосиньо. А когато си тръгвах… — Декър замълча.

— Какво? — подкани го Джеймисън.

— Когато си тръгвах, цветът започна да се променя в електриковосиньо, което неизменно свързвам със смъртта. И час по-късно тя наистина е умряла.

— Била е към края си, Декър. Ти си го разбрал и съзнанието ти е реагирало по съответния начин. Това не означава, че можеш да предсказваш смъртта.

— Знам. Но въпреки това е… стряскащо.

— Разбирам — отвърна Джеймисън, изпълнена със съчувствие.

Той я погледна.

— Знам, че не съм… нормален, Алекс.

— Всеки си има своите странности — отвърна тя.

— Така е, но при мен са повече от обикновено.

— Тъкмо това те прави толкова добър в работата ти.

Помълчаха няколко минути, преди Декър да каже:

— Понякога си спомням човека, който бях. И осъзнавам, че не съм в състояние отново да се превърна в него. Разбирам го много добре. — Той стана от мястото си, без да изчака коментара ѝ. — Ще взема душ и ще се преоблека — каза.

Джеймисън го погледна.

— Добре. И аз ще направя същото.

— Вирджиния Коул свърза ли се с теб? Съобщи ли ти името на учителката, която е поддържала приятелски отношения с Бъркшър?

— Още не. Днес ще ѝ звънна да я подсетя.

— Положихме доста усилия да научим нещо повече за Бъркшър, но си оставаме с празни ръце. Затова да се върнем на Уолтър Дабни. Трябва да разберем къде е пътувал.

— Смяташ ли, че е важно?

— Отишъл е някъде и се е върнал променен. Бих искал да знам защо.

Когато домашната помощница заведе Декър и Джеймисън в кухнята, завариха Ели Дабни да седи край масата и да се взира през прозореца.

— Децата ви още ли са тук? — попита Декър.

— Да, уреждат подробностите около погребението. Аз не съм в състояние да…

— Дъщеря ви, която е във Франция, пристигна ли? — попита Джеймисън.

— Натали кацна вчера, но не излезе със сестрите си. Спи на горния етаж. Заради часовата разлика. И…

Гласът ѝ потрепери и заглъхна.

— Добре — каза Декър и седна срещу нея.

Ели Дабни се беше състарила с двайсет години. Лицето ѝ беше увиснало, косата ѝ бе рошава, а стройното ѝ атлетично тяло изглеждаше отпуснато и уморено. Декър се зачуди дали е вземала лекарства срещу депресия.

Джеймисън седна до нея.

— Знам колко ви е трудно — започна тя.

— Нима? — отвърна Ели. — Да не би да имате съпруг, който е застрелял някого, преди да се самоубие?

— Не, но просто исках…

— Разбирам какво се опитвате да направите. Съжалявам. Не мога… — каза тя и поклати глава.

— Някой отбиват ли се е да ви види? — попита Декър.

— Кой например?

— Други федерални агенти?

Ели Дабни отново поклати глава.

— Не. Да не би да очаквате да дойдат?

— Възможно е — отвърна Декър и се приведе над масата. — Знаехте ли, че съпругът ви има огромни дългове от хазарт?

— Дългове от хазарт? — намръщи се Ели. — Та той не можеше да различи маса за крапс от рулетка!

— Откъде сте толкова сигурна?

— Да не би някой да ви е казал, че е бил комарджия? Някой негов колега ли?

— Не, не е колега.

— Кой тогава?

— Нямам право да разкривам източника на информацията. Да разбирам ли, че отхвърляте подобна възможност?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?