Предатели [bg]

Той кимна.

Съжалявам, че татко се държа така.

— Няма нищо. Явно е попаднал в трудна ситуация.

— Познаваш ли онези мъже? — попита Декър.

Дани поклати глава.

— Не, но знам, че татко ги познава. Виждал съм го да разговаря с по-ниския на паркинга. Едрият също е идвал няколко пъти. Но татко гледа да ме държи по-далече от тях.

— До онази сутрин — каза Декър.

Дани кимна.

— Толкова се уплаших… не знаех какво да направя. — Момчето сведе глава и продължи: — Трябваше да помогна на татко, но не посмях да изляза от колата. — Погледна ги и попита: — Това означава, че не съм много смел, нали?

— Ти си дете — отвърна Декър. — Аз съм голям мъж, но също се уплаших. И хем имах пистолет.

— Баща ти споменавал ли е какво искат от него онези двамата? — попита Джеймисън.

Дани поклати глава.

— Веднъж ме взе от училище, но се наложи да се върнем до работата му. Остави ме да си пиша домашните в колата. Той работи на един строеж на брега. Там видях онзи ниския. Мина пред колата, но не ме забеляза. Беше облечен в костюм и носеше предпазна каска като тази, с която татко работи.

— Вчера сутринта също беше с костюм. Смяташ ли, че работи на строежа?

— Или е някой от собствениците? — добави Джеймисън.

— Не знам. Качва се горе с един от товарните асансьори.

— Къде точно се намира строежът? — попита Декър.

Дани му обясни, след което каза:

— Трябва да се връщам.

— Почакай малко, това е за теб — спря го Джеймисън и извади скицника и моливите от дамската си чанта.

Момчето не скри изненадата си.

— Защо?

— Знам, че обичаш да рисуваш, и реших, че ще ти бъдат от полза.

— Благодаря — каза момчето.

Декър го оглеждаше изпитателно.

— Къде е майка ти?

Дани прибра моливите в джоба на джинсите си, преди да отговори:

— Умря.

— Какво се случи?

— Загина. Преди да дойдем да живеем тук.

— Загина? При нещастен случай ли?

— Не беше нещастен случай.

Дани се обърна, преди Декър да попита още нещо, и хукна надолу по стълбите.

Декър и Джеймисън не помръднаха няколко секунди, след което се обърнаха и тръгнаха към апартамента си. Когато влязоха вътре, отидоха в дневната и погледнаха през прозореца. Залязващото слънце бе обагрило небето в червено и златно.

— Е, толкова ли е трудно да движиш няколко задачи едновременно? — попита Джеймисън.

— Гладен съм. Предлагам да вечеряме.