Предатели [bg]

— Започнал си да омекваш.

Декър пъхна ръце в джобовете си и не му отговори.

— Каква според теб е причината за всичко това? Първото, което ми идва наум, са наркотиците. Направо ми мирише на дрога.

— Нищо чудно Амая да не иска да говори, защото е затънал до гуша.

— Подозираш, че е дилър? — попита Богарт.

— Предполагам, че е брънка от верига за доставка. Познавам този свят по-добре от този, в който живея сега. Света на дилърите и уличните отрепки, а не света на министри, които притискат директори на федерални агенции. Това сякаш е друга планета.

— Не се притеснявай. Цялата ми кариера е преминала в този свят и понякога аз също не откривам логика. — Богарт замълча и след малко попита: — Смяташ ли, че Амая е сгафил нещо? Например да е отклонявал част от стоката за собствени нужди.

— Тези типове очевидно не бяха дошли, за да му платят бонус за добре свършена работа.

— Ченгетата едва ли ще направят нещо, ако откаже да им сътрудничи.

— В такъв случай трябва да го накараме да им сътрудничи.

— Има ли начин да го накараш?

— Достатъчно е да чуе едно име — отвърна Декър.

— Имаш предвид на сина му? Дани? — попита Богарт.

— Ако искат да навредят на Томас, момчето ще е следващата им мишена.

— Да помоля ли ченгетата да му осигурят охрана?

— Ние живеем в същата сграда. Ще го държим под око.

— Виж какво, не искам ти и Джеймисън да загинете заради тази история…

— Не си търся смъртта, но това е част от задълженията ни.

— Имаш предвид носенето на значката?

— Не, очевидно е част от задълженията на домоуправителя.