Предатели [bg]

— Кратко и ясно обобщение.

— Обобщенията са за глупаците. Всеки може да обобщава.

— Използва израза „според теб“.

— Да.

— Не съм си го измислила, това е самата истина.

— Разполагам само с твоята дума. А тя не е достатъчна.

Браун включи на скорост и потегли.

— Винаги ли си толкова благоразположен към колегите от други федерални агенции?

— Въпросът ти звучи иронично, тъй като самата ти не си никак благоразположена към нас.

— Виж какво, ти ми даде ценна информация. Как мога да ти върна услугата?

— Като не ни пречиш да разследваме случая.

Тя продължи да шофира, а след малко зави първо в една пряка, после в друга.

— И как си го представяш? — попита тя.

— Като продължим да работим, за да стигнем до истината.

— Имаш предвид съвместно разследване?

— Наречи го както искаш.

— Ще трябва да помисля и да го обсъдя с шефовете.

— Чудесно. Можеш да ми отговориш утре сутринта.

— Нямаш право да ми даваш заповеди.

— Виждам, че наистина знаеш къде живея — отбеляза Декър, когато Браун спря на паркинга пред лома му. — Не мога да кажа, че ми е приятно.

— Дръж приятелите си близо, а враговете — още по-близо.

— Мисля, че не съм ти нито едното, нито другото. Засега.

— Харесва ли ти кварталът? Все още е опасен.

— Но се развива…

Браун бе извадила пистолет и бе угасила двигателя. Едва тогава Декър забеляза онова, което тя бе видяла преди него. Двама мъже пъхаха друг в багажника на автомобил.

Браун изскочи от колата и хукна към тях още преди Декър да отвори своята врата.

— Федерален агент! Горе ръцете! — извика тя с насочен пистолет.

Единият мъж се скри зад колата, а другият извади оръжие. Преди той да се обърне и да стреля, Браун го повали с два изстрела. В следващия миг тя се просна на земята, притисната към асфалта от непоносима тежест.

— Какво, по дя… — извика тя.

Над главата ѝ профуча автоматен откос.

Мъжът, скрил се зад колата, бе открил огън с калашников.

Декър, който бе съборил Браун веднага щом бе зърнал автомата, се претърколи по корем, прицели се и изстреля няколко куршума под колата. Чу се вик, който му подсказа, че поне един от куршумите е попаднал в глезена или стъпалото на стрелеца.

Онзи падна до колата, сграбчи крака си и продължи да крещи от болка. Декър изпразни целия пълнител в тясното пространство между колата и асфалта.

Виковете спряха.

Двамата с Браун скочиха на крака. Втурнаха се към колата на стрелците и видяха, че мъжът с автомата не помръдва. Навсякъде около него имаше кръв, а калашникът лежеше до ръката му. Декър коленичи до него.