Другият [bg]

3.

В тази съботна вечер Ралф се прибра у дома в единайсет без четвърт. Отвори гаража с дистанционното, вкара колата и пак натисна бутона. Вратата покорно се плъзна обратно — поне едно нещо на този свят не беше откачило и работеше нормално. Натискаш бутон A и ако в отделението B са поставени сравнително нови батерии „Дюрасел“, гаражната врата C се отваря и се затваря.

Той изключи двигателя и известно време не помръдна; седеше в мрака, потропваше с венчалната си халка по волана и в главата му се въртеше идиотско стихче, спомен от щурите му тийнейджърски години: „Бръснене, подстрижка… караме наред! Тъй припява от бардака курвенски квартет.“

Джанет (по домашен халат) излезе от къщата през задната врата. На светлината от кухнята Ралф видя, че е с чехлите — „зайчета“, които ѝ беше подарил на шега за миналия ѝ рожден ден. Истинският подарък беше пътуване до Кий Уест, само двамата; прекараха страхотно, но сега в съзнанието му бе останал само смътен спомен като за всичките му отпуски напоследък: ефимерни видения, напомнящи остатъчен вкус от захарен памук. За разлика от спомените майтапчийските чехли от магазина „За един долар“ не бяха потънали в небитието, а си бяха съвсем истински: розови зайчета с глуповати очички и със смешни клепнали уши. Като я видя с тях, Ралф се просълзи. Струваше му се, че е остарял с двайсет години, откакто на поляната във Фигис Парк видя окървавените останки от едно момченце, което навярно беше боготворило Батман и Супермен.

Слезе от колата, прегърна жена си, притисна до гладката ѝ страна четинестата си буза и не продума няколко секунди, докато се мъчеше да се овладее, да се сдържи да не заплаче.

— О, миличък — промълви тя. — Нали го залови, защо си разстроен? Какво се е случило?

— Може би не е важно. Може би е фатално. Първо трябваше да го разпитам. Но… бях толкова убеден, че е виновен!

— Да се приберем у дома. Ще направя чай и ще ми разкажеш всичко.

— Чаят ще ме разсъни.

Джийни се отдръпна и впери в него тъмните си очи, тъй прекрасни дори сега, когато тя вече беше на петдесет, а не на двайсет и пет години:

— Дали изобщо ще заспиш? — И след като той не отговори, добави: — Случаят е приключен, постарай се да се успокоиш. Радвам се, че тъкмо сега Дерек не е тук, а на лагер в Мичиган. Искаш ли да седнем в кухнята и да гледаме новините в единайсет?

Той поклати глава. Нямаше никакво желание да гледа десетминутен репортаж за ареста на Чудовището от Флинт Сити. Джийни отряза няколко парченца от сладкиша със стафиди. Ралф седна на кухненската маса и заразказва, вперил поглед в ръцете си. Остави Евърет Раундхил за накрая.

— Беше бесен. На всички ни, но понеже най-накрая аз се свързах с него, си изкара яда на мен.