Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Оливър Уорфийлд облекчено въздъхна, но жена му продължи своето разследване:
— Не разбирам обаче ти, Джеси, защо си била там. Нали нямаше да ходиш на забавата у Бланчард? Защо си носела пистолет? И защо си била горе на онова дърво?
Всички гледаха към нея, Джеймс също. Цялата изтръпнала, тя се втренчи в ожулените си пръсти. Искаше й се слее с прасковения килим в гостната на госпожа Уиндам. Тя погледна към Джеймс и в този момент той усети, че не иска да разбира истинската причина, поради която е била горе на онова проклето брястово дърво с пистолет у себе си, не и точно пред тези хора тук. Той бързо каза:
— Тогава се почудих защо изведнъж в градината се оказаха толкова много хора. Чух Гленда да ме вика. Чух и вас, госпожо Уорфийлд, да питате дъщеря си къде съм.
— А, да, ами… нямаше нищо, просто така, наистина — изпелтечи госпожа Уорфийлд и с изтънял глас помоли: — Бих искала още малко чай, Уилхелмина.
— Ето значи какво било-о — бавно каза Уилхелмина Уиндам и се вторачи в своята приятелка от детинство.
— Ти ми нареди да дойда в градината и да доведа приятелите си, защото си имала чудесна изненада за всички нас, и най-вече за мен. Боже мой, ти всъщност си ни искала там като свидетели. Предупредих Гленда, че ти умееш добре да си кроиш плановете и да заговорничиш, Поршия, но този път номерът не мина. Ти си искала ние всички да видим Гленда и Джеймс заедно. Цялата работа е била само един заговор, а ти не си ми казала нито дума за това.
— Не!
— Да, Поршия. Само погледни Гленда. Цялата е почервеняла, а на челото й сякаш е изписано „Виновна“. Но Хаки и Джеси провалиха всичко. Сега Джеси е обезчестена, а синът ми изглежда като прелъстител на девственици, което само ще го направи още по-романтичен и привлекателен в очите на всяка глупачка. Искам да признаеш, че ти и Гленда сте се наговорили помежду си да го принудите с тази уловка да се ожени за Гленда. Ако просто го бяхте обсъдили с мен, аз можех да ви помогна да предвидите всички възможни пречки. Но вие не го направихте и ето, сега сами виждате какъв е резултатът.
Този път Джеси не издържа. Въпреки всичките си наранявания, тя успя да си изправи на крака.
— Това е абсурдно! Аз не съм обезчестена. Освен това съм последната девственица, която Джеймс би опитал да прелъсти. Всички вие знаете, че това беше просто една глупава бъркотия. Аз си отивам у дома. Татко, ще ме придружиш ли?
— Лицето ти е доста издраскано — каза Джеймс и също бавно се надигна. — Гледай хубаво да го измиеш.
— Добре. И не се тревожи за Хаки. Утре на надбягването той ще участва с оня неговия тригодишен кривокрак кон и аз ще се погрижа жокеят му да свърши в прахоляка.
— Джеси, ти си гледай твоята работа. Е, приключихме ли вече с цялата тая история?
— Искам все пак да знам какво е правила там Джеси? — обади се госпожа Уорфийлд, вече изправена на крака, и впила поглед в дъщеря си. — Защо беше там, Джеси? Но този път — истината.
Още в следващия миг Джеймс беше скочил на крака:
— За мен вече всичко е минало. Пет пари не давам защо Джеси се е криела в онзи бряст, но се радвам, че беше там. Мисля, че тя ми спаси кожата, защото Мортимър щеше да ме застреля. Сега си тръгвам. Дами, Оливър, лека нощ.
— Не знам, Джеймс — обади се с несигурен глас майка му, — но може би ще е по-добре да изчакаш малко.
— Аз ще се прибирам, татко — каза Джеси и с един скок се озова до вратата въпреки виковете на майка й зад гърба й.
Джеймс стоеше до нея:
— Хайде, Джеси, аз ще те изпратя до вас. Това е най-малкото, с което мога да ти се отплатя за това, че простреля Мортимър в стъпалото.
Яздейки един до друг надолу по Шари Стрийт, те прекосиха Уотърлу Роуд, после продължиха по Калвърт Стрийт. Изведнъж заваля — тежки, студени потоци от дъжд. Небето беше по-черно и от кофа с въглища. И двамата носеха шапки, но от тях нямаше голяма полза. Водните струи шибаха странично и плющяха по голите им вратове. Внезапен порив на вятъра отвя старата шапка на Джеси право в една канавка и водата, я отнесе нанякъде. Тя бързо протегна ръце към главата си, но вече беше късно.
— О, Боже! Това беше единствената шапка, която изрових от сандъците.
Джеймс й подаде своето бомбе.
Но тя поклати отрицателно глава и той си го нахлупи обратно. Яздеха разтреперани от студ — всеки от двамата тихичко ругаеше дъжда и се чудеше какво ли си мисли другият в този момент, докато накрая Джеймс изплю камъчето: