Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Джеси, защо се беше качила на бряста?
— За да те спася.
— Е, да, ти наистина ме спаси. Но все пак защо се беше скрила горе още преди това?
— За да те спася.
Той отвори уста, за да си поеме дълбоко дъх и се нагълта с дъжд.
— Аха, така и помислих. Значи си знаела какво ми кроят Гленда и майка ти?
— Да, и то защото ги подслушвах… за твое щастие, Джеймс. Така че недей пак да ме мъмриш толкова жестоко.
— Няма. Ако не ме беше спасила от Мортимър и от евентуална гибел, тогава какво мислеше да направиш, Джеси? Да застреляш Гленда, когато се отпусне безпомощно в ръцете ми или се вкопчи в панталоните ми, за да ги разкопчае?
— Щях да стрелям в земята близо до вас. Гленда не може да понася изстрели и подскача до небето само ако някой гръмне по-наблизо. Тя щеше да се втурне като бясна обратно към балната зала.
— Но защо искаше да ме спасиш от Гленда?
Тогава тя се извърна и го погледна. Косата над лицето й беше сплъстена, а по гърба и раменете й се спускаха дебели мокри кичури. Устните й бяха посинели от студ. Видът й беше толкова ужасен, колкото и неговото настроение.
— Просто трябваше да го направя — приключи тя накрая с отговорите и смуши Бенджи с петите на ботушите си. Той покорно се понесе напред, защото сам нямаше търпение за сухо сенце и сух подслон.
Джеймс извика след нея:
— Студено ми е и съм мокър. Пък и всичко ме боли. Сто на сто, и ти се чувстваш така. Но нека да направим една уговорка, Джеси. Утре, след надбягванията, аз и ти ще си поговорим, за да изясним всичко това.
— Няма да стане.
— Какво каза?
— Няма нищо за изясняване, Джеймс. Просто забрави за случилото се. Не искам пак да ми се налага да те спасявам, така че внимавай утре с всички ония злобни жокей.
Тя го остави и препусна встрани, а скоро след това свърна по широката красива алея на конеразвъдната ферма „Уорфийлд“ — надписът беше поставен над вратата на големия портал в началото на алеята, с букви, изработени от желязо.
Той не ускори крачката на Димпъл, симпатичната стара кобила от неговите юношески години. Тя обичаше да се движи с постоянно темпо. Дъждът едва ли й харесваше повече, отколкото на него, но тя беше навъртяла достатъчно години и знаеше, че ако не спира да се движи, ще стигне достатъчно бързо до дома си.
Джеймс не знаеше какво го очаква през следващите два дни. Иначе щеше да поеме директно на север и повече никога да не се върне.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Ако той беше кон, никой нямаше да го купи.