Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)». Краткое содержание книги:
Тяхната цел — да достигнат един съсирек кръв и да го разрушат с помощта на лазер, а залогът — съдбата на целия свят.
Майкълс също беше станал. Лицето му беше добило неузнаваем вид от облекчение.
— Успяхме! Успяхме! Цели сме. Как е кораба, Оуънс?
— Мисля, че е наред — отвърна Оуънс. — Няма червени светлини по таблото. „Протей“ понесе повече от това, за което е проектиран и издържа.
Гласът му не криеше гордостта му от него самия и от кораба.
Кора все още се суетеше край Грант.
— Вие кървите!
— Така ли? Къде?
— От тази страна. Униформата ви е цялата в кръв.
— А, това ли. Имах малка неприятност от Другата страна. Трябва само да се смени превръзката. Нищо ми няма. Това е само кръв.
Кора погледна загрижено, след това разкопча униформата му.
— Седнете — каза тя. — Моля ви, опитайте се да седнете.
Прехвърли ръката му над рамото си и с усилие го повдигна. След това с опитно движение внимателно смъкна униформата от раменете му.
— Ще се погрижа за вас — каза тя. — И, благодаря ви. Изглежда глупаво, но все пак, благодаря ви.
— Е, някой път ще направите същото за мене, нали? — отвърна Грант. — Ще ми помогнете ли да седна в креслото си?
С мъка се изправи на крака, подпомогнат от Кора. Дювал хвърли поглед към тях и докуцука до прозореца.
— А сега какво става? — попита Грант.
— Артерио-вен… — започна Майкълс. — Ще го кажа с прости думи. Има анормална връзка между артерията и малка вена. Понякога се случва, обикновено като резултат от физическа травма. Предполагам, че Бенеш я е получил, когато е бил ударен в колата. Представлява недостатък, водещ към неефективност на кръвоносната система, но в случая не е сериозен. Само един микроскопичен водовъртеж.
— Микроскопичен водовъртеж? Това?
— В нашите миниатюризирани мащаби, разбира се, е гигантски въртоп.
— Майкълс, нямаше ли го на вашите схеми на кръвоносната система? — попита Грант.
— Със сигурност е бил там. Вероятно мога да го намеря на корабните карти, ако мога да ги увелича достатъчно. Бедата е там, че трябваше да направя анализите си за три часа и съм го пропуснал. Нямам никакво извинение за това.
— Е, в крайна сметка означава малко изгубено време — заяви Грант. — Намерете алтернативен път и насочете Оуънс. Оуънс, колко време имаме? — попита той, като погледна автоматично към брояча.
Показанието му беше 52 и Оуънс също подвикна:
— Петдесет и две.
— Имаме достатъчно време — каза Грант.
— Нямаме време, Грант — повдигна вежди Майкълс. — Не сте разбрали какво се случи. Свършени сме. Провалихме се. Не можем вече да достигнем до тромба, не разбирате ли? Трябва да поискаме да ни извадят от тялото.
— Но нали ще минат дни докато корабът отново бъде готов за миниатюризация — каза ужасено Кора. — Бенеш ще умре.
— Нищо не може да се направи. Сега се насочваме към югуларната вена. Не можем да минем обратно през пукнатината, защото няма да успеем да преодолеем течението, дори когато сърцето е в диастолата, между ударите. Единственият друг път е да следваме венозния поток, водещ през сърцето, което е чисто самоубийство.
— Сигурен ли сте? — попита го Грант, вцепенен.
— Той е прав, Грант — намеси се Оуънс с мрачен, дрезгав глас. — Мисията се провали.
Глава 10
СЪРЦЕТО
В КОНТРОЛНАТА кула настана тих хаос. Положението на мигащата светлинка върху екрана се беше променило незначително, но имаше отклонение от предварително избраните координати.
Картър и Рейд се обърнаха при сигнала към монитора.
— Сър — лицето на екрана изглеждаше възбудено, — „Протей“ е извън маршрута. Приемаме сигнал от квадрат 23, ниво Б.
Рейд се спусна към прозореца за да погледне към залата с картите. Разбира се, от това разстояние не можеше да се види нищо, освен глави, приведени над схемите в напълно очевидно съсредоточение.
— Не ми пробутвайте тези координатни глупости — изръмжа Картър. — Къде са те?
— В югуларната вена, сър, и се насочват към горната празна вена.
— Във вена!
За момент вените на самия Картър изпъкнаха обезпокоително.
— Какво, за Бога, правят те във вена? Рейд! — прогърмя гласът му.
Рейд побърза да се приближи.
— Да, чух.
— Как са попаднали във вена?
— Заповядах на хората при картите да потърсят артерио-венозна фистула. Те са редки и не се откриват лесно.
— И какво…
— Представлява микроскопична връзка между малка артерия и малка вена. Кръвта се просмуква от артерията във вената и…
— Не са ли знаели за нея?
— Очевидно не. Още нещо, Картър…
— Какво има?
— Възможно е да е било доста разтърсващо при техните размери. Може би не са оцелели.