Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))
- Автор: Попов Иван
- Серия: Езиково инженерство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))». Краткое содержание книги:
Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла.
— Добре, а защо са вдигнали нивото на оксиморони?
— Защото такъв бил генериращият алгоритъм.
— А защо са го избрали такъв?
— Кой ги знае? Ако са го развивали по метода на пробите и грешките, може просто да не са се сетили за друг. Трябва да ги разпитаме. Чудя се само как ще влезем в контакт с тях. Търтея си охранява института здраво, пази си хората… А, ето го и моят човек дойде.
Джон се обърна и едва не изпусна чашата с кока-кола. Пред него стоеше замразеният информатор Даниел.
Впрочем замразеният също бе не по-малко изненадан. Небрежната усмивка мигом се стече от китайско-негърското му лице, дръпнатите очи се ококориха. За миг изглеждаше, сякаш Даниел се готви за паническо бягство. После се овладя и приседна сковано на един от столовете.
— Запознайте се — забърбори Балабан, — това е мениджърът мистър Сидорчук, а това е… — и млъкна, гледайки изумените лица на събеседниците си.
— Остави — махна му с ръка Джон. — Познаваме се вече. Та нали Даниел работи в Междуфондационното.
— Вярно ли? — оживи се Балабан. — Ей че съвпадение! Беля, защо не ми каза вчера, че си кадър на народния любимец Лукач? И освен това ти не си Даниел, а Делиан…
Дръпнатите очи на Даниел-Делиан вече гледаха тъжно и отегчено.
— А ти, Балабане, каквито и да ги разправяш… — изрече той с равен глас и махна с ръка. — Компанията „Международен импринтинг“, пета в света в отрасъла, как ли не! И ти, Бруте, си излязъл от шинела на Лукач! Що не си призна още вчера?
— Делиане, ти какво? — понечи да иска обяснение Балабан, но Джон го прекъсна.
— Дани… Делиан е информатор на нашия отдел — обяви тихо той. — Преди два часа излизах на връзка с него по нареждане от Армадильо.
Балабан за секунда застина, а после нервно се разсмя.
— Да-а-а, ето ти кръстосана конспирация… — каза. — Сидорсен, а щом е информатор, защо не е информирал отдела?
— За кое? — обърка се Делиан.
— За хумтеха в института на Търтея.
— Че никой не ми е искал такива сведения! Сингх, бог да го прости, ми спускаше съвсем други задачи.
— Точно така — потвърди Джон. — Контраинтелигенция срещу Програмата.
— А ти, Сидорайло, защо не си го питал? Нали си говорил с него?
— Защото шефът така ми нареди! Имал съмнения в персонала. А съмненията ги получил, след като ти си го уведомил, че Търтея се занимава с хумтех!… Ей такъв идиотизъм се получава! Да се побърка човек!
За миг всички се смълчаха.
— Добре де, стига сме се разправяли — обади се накрая Балабан. — Дайте да обсъдим нещата поред. Какво имаме като сух остатък? В института на Търтея са разработили самоделна версия на „Писателския асистент“. Не е незаконно, освен ако не използват някой патентован алгоритъм…
— Трябва ми копие от софта — напомни Джон. — Непременно. И нека Делиан се поинтересува нямат ли членовете на борда нещо общо с търтейския хумтех. Това, че ми се правят на тъпи, нищо не значи.
— Не се правят — уточни Делиан. — Тъпи са си.
— Не бъди толкова уверен — възрази Джон. — Между тъпаците може да се е сврял някой много хитър, но маскиран като тъпак, за да не бие на очи. Да вземем теб дори, ти си от МУЦИ, а разбираш от хумтех.
— Че аз… аз съм изчисленец! — отвърна гордо Делиан. — А ония, номенклатурните кадри, оборската тор за техноеволюцията… Не загряват нищо от хумтех, гарантирам! Те може и сами да са работили със софта на Търтея, но да не знаят, че това е хумтех!
— Добре де, нека е така — съгласи се Джон. — Но все пак оборската тор трябва да я ровим, да я проучим… И последният проблем. Болните мозъци. Делиане, можеш ли да гарантираш, че освен в оня институт никъде другаде не се занимават с модерен хумтех?
— Той и там не е толкова модерен — каза Делиан. — А иначе не съм сигурен. Тук може всичко.