Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))
- Автор: Попов Иван
- Серия: Езиково инженерство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))». Краткое содержание книги:
Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла.
Адресът на „Психофеномен“ доведе Джон до старо голямо здание в края на квартала — зад него започваше трънливо поле. Зданието напомняше фабрично хале от исторически филм на ужасите — сиви олющени стени, замазани с боя прозорци, куп боклуци встрани от входа. Джон боязливо пристъпи в двора. Не се виждаше нито портиер, нито пазач, само няколко проскубани кучета лежаха до стената и гледаха равнодушно, а отвътре се носеха непонятни машинни звуци.
Иззад сградата излезе възрастен мъж със син работен комбинезон. „Добър ден“ — обърна се към него Джон. „Това ли е номер 13 на 505-та улица?“ „Това е“, каза работникът. „Търся редакцията на списание «Психофеномен». Би трябвало да е на този адрес…“ „Не, няма тук никакви списания. Това е склад на едро. Списанието трябва да се е преместило. Ние се нанесохме тук преди половин година, по-рано не знам кой е бил…“ Джон благодари на работника и се отправи назад по улицата. В този момент мобилникът му бипна. Беше дошло съобщение тъкмо от редактора на „Психофеномен“, който го канеше на някакъв съвсем друг адрес. Джон го свери с картата: новият адрес беше чак на противоположния край на града…
— Ей! Сидореску! — чу се изведнъж от страничната уличка, която Джон тъкмо пресичаше. Той мигом се обърна. Зад отворената врата на сива кола от неизвестна вехта марка стоеше Балабан, облечен с вечното си кожено яке, и му махаше с ръка да дойде.
— Ти… здравей… какво правиш тук? — попита учуден Джон, като стисна ръката на Балабан.
— Отбивам трудовия си дълг към Комитета — каза добродушно колегата му. — Влез вътре в колата, да не говорим на улицата.
Джон последва съвета и се вмъкна в тясното купе.
— А защо го отбиваш трудовия по родните места? — попита. — Като те видях, помислих, че си се прибрал в отпуск…
— Да, формално се водя в отпуск — отвърна Балабан. — А реално Асанович ме прати за извънреден интелигент. От четири дни съм тук. И между другото, Сидор ага, почти реших единия от твойте проблеми. Открих кой тук замърсява езика с ония, кажи ги де…
— Оксиморони?
— Да. Смятай, че този въпрос е решен. Първо обаче си дай мобилника.
— Защо? — не разбра Джон.
— Дай, дай — повтори Балабан. — Няма да го изям.
Джон свали от колана си апарата. Балабан го обърна с капака нагоре и свали батерията.
— Тази сребристата лепенка май е сложена съвсем скоро… — замърмори той и я отлепи. — А! Виж, отдолу била оригиналната! Скъсана… Сидораускас, отваряли са ти мобилника!
Балабан мигом извади от жабката шестозвезда отвертка, отви винтовете на апарата и акуратно измъкна платката.
— Този чип — посочи мъничко осмокрако квадратче — е сменян.
И наистина, ясно се виждаше как спойките са орани доста нескопосано с поялник.
— Пипано е скоро — каза Балабан. — Тук. Кога си оставял апарата без надзор?
— Никога. Освен в хотелската стая, докато съм спал, или… — Джон изстина. — Снощи пихме с туземния персонал, тогава нещо ми се губят спомените… Да!
— За колко време ти се губят спомените?
— За… за доста. Освестих се едва сутринта в хотелската стая. Не знам дори как съм се прибрал.
— Ясно — констатира Балабан. — Муцистите са те напоркали. А тоя твой мобилник са го препрограмирали до сливиците. В малкия чип има защита срещу презапис на фирмуера27. На теб са ти подменили защитния чип и после са ти вкарали нов фирмуер през куплунга…
— Чакай! — викна Джон. — Ти откъде знаеше, че са ми пипали апарата? Да не си ме следил? Асанович да не те е сложил за контраинтелигент?
— Ей това нещо виждаш ли го? — Балабан извади от джоба си странна полусамоделна платка. — Трябваше да се свържа с тебе. Знаех в кой хотел си, затова реших да прослушам ефира — ако си вътре, мобилникът периодично се обажда към клетката. Знам ти номера и лесно те сканирах. Но после видях, че данните от мобилника ти са кодирани с нулев ключ. Тоест вървят си в ефир съвсем голи! И който не го мързи, може да ти слуша трафика, например с ето това нещо… — Балабан посочи към задната седалка, където лежеше мърляв лаптоп и още една странна платка. — Разбираш ли? Ония, които са ти нулирали ключа, сега те слушкат. Затова реших да не се засветвам по мобилника. Изчаках те да излезеш от хотела и после те следвах дотук. Исках да разбера дали други не те следят, ама май не се виждаха…
27
фирмуер (firmware) — компютърна програма, записана върху постоянна памет (ROM, EPROM).