Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
Когато отиде да следва в Московската музикална академия, Михаил Обретенов щеше да установи, че това е част от руското вътрешно обзавеждане, но така и не свикна с килимчетата по стените. Той никога не свикна както с привнесения, така и с родния социалистически интериор. Грозният, предимно пропаганден, облик на обществените сгради будеше насмешка, но и тъга. Все пак самият той живееше в тази обстановка. Дори и в музиката се усещаше дълбоката пролетарска простотия, наложена от посредствени хора за норма. Всеки интелигентен човек се спасяваше както намери за добре. Трябваше да се оцелява и то с достойнство. Не беше лесно.
— И когато последно отидохме в запустялата къща, обувките вече ги нямаше. А само преди петнайсетина минути бяха там! — завърши разказа си Мишо.
— Ти какво имаш да допълниш? — обърна се вече и към Митето капитанът.
— Ами, според мене, обувките които видяхме не са били на бай Пано.
— Но защо ще изчезнат толкова бързо? — не се сдържа Михаил. — Някой ни е проследил. Леля Гина, например… Марион обаче каза, че не е видяла никой?
— Ама и трети човек ли е имало с вас? — попита милиционерът. Гледаше двете момчета с лека насмешка — застраховаше се, за да не стане за смях, но все пак не изключваше показанията на децата.
— Тя ни проследи в конака и после дойде с нас у леля Гина. Аха!
— И там жената ви даде обувките?
— Да де, но докато разглеждахме къщата нея я нямаше вътре. Дойде отвън, а и в двора не я видяхме, когато влязохме.
— И колко време разглеждахте къщата?
— Ами, десетина минути — каза Митето.
— Забелязахте ли нещо особено?
— Не, само нашия часовник… Дето го занесохме с тебе преди седмици в ателието на бай Пано, нали татко?
Васил кимна с глава.
— И Гергина ви завари вътре?
— Аха!
— Мишо, ти предполагаш, че Гергина ви е видяла и скришом е отишла в конака да вземе обувките, докато сте били в къщата й?
Детето завъртя глава в съгласие, после потърси погледа на баща си за одобрение.
— А ти, Митко?
— Не е изключено, но ако е така, това означава, че тя го е убила. Аха!
— Абе, кой ви каза на вас, че бай Пано е убит! — уж шеговито попита капитан Григоров. — От кого чухте тая глупост?
Васил се засмя заедно с Гичо. Двамата мъже негласно искаха да разсеят съмненията на децата за най-тежкото престъпление.
— От никой… Но къде иначе ще изчезне бай Пано?
— Добре! — сложи край на разговора Григоров. — А сега идете на двора и изчакайте там. Искате ли да поиграете тенис през това време?
Не ги попита втори път, а направо бръкна в бюрото си и извади оттам две хилки и пинг-понг. Митето ги взе и след малко двете момчета вече си прехвърляха топчето през мрежата. Останали сами мъжете започнаха различен разговор.
— Вече окончателно е изключена версията за бягство от страната. Бай Пано със сигурност е убит, но трупът още никъде не е намерен. Проверихме къде ли не! Сега ще изпратим служебното куче и в конака, дано там надуши нещо.
— Не ми се вярва бе, Гичо. Кой ще го убие?
— Васо, като на приятел ти казвам: сто процента съм убеден, че е Гина. Ама като не мога да го докажа. Нямам и един косъм за доказателство. Ти можеш ли да изтръгнеш нещо от нея?
— Как така? — смути се Васил.
— Ами, как! Комшии сте… Ти знаеш как да се държиш с жените… — Намигна му.
— Гичо, ти да ми предлагаш да я?…
— Аха! Как иначе ще я предразположиш? Не вярвам да ти откаже!
— Ти луд ли си?! Не мога така…
— Що бе? Ква жена е само!
— Опитай ти тогава!
— Не бъди наивен. Тя отлично знае кой съм.
— И защо ще убива мъжа си?
— Заради златото му, Василе! И децата вече са наясно, че старецът е пречукан, защото има много пари. За какво друго? Като прибавиш и разликата в годините… Откакто свят светува, хората се избиват за жени и пари. Ще ми помогнеш ли или да те заподозра в съучастничество?
— Гичо, не се ебавай! Много добре знаеш…
— Ами, тогава я наеби бе, Васо! Като че ли не те познавам! Помогни да намерим стареца, че вече взе да ми става мъчно за него, а и няма с кого да играем карти… Леле, ако го е претрепала!
Васил Обретенов се изуми на откровеността и безпомощността на своя приятел. Но какво означаваше това да му помогне? Да спи с Гина! Че той отдавна я желаеше, но авторитетът на бай Пано го възпираше. Нали понякога, докато го правеше с друга, Васил си представяше именно Гергина. Нямаше да му е трудно — виждаше я как го изпива с поглед. А Гичо му предлагаше нещо, което щеше да премахне и най-малките скрупули, които имаше. Ужас! Но как така, едва ли не служебно…
— Защо смяташ, че тя ще ми сподели каквото и да било?
— Няма начин да не се изпусне!