Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
— Да си вървим! — подкани Мишо, изплашен десетократно повече и от вечерта, когато влезе в запустелия конак.
— Какво е това? — попита Митето и посочи към скрина.
Отгоре, върху дантелената покривка, плетена на една кука, се виждаше нещо като кутия, увита във вестник. Синът на Фончо го разгъна и отдолу се показа…
— А! — възкликна Мишо. — Нашият часовник. Преди две седмици го занесохме на бай Пано… Но защо е тук?
Митето зави дървената кутия, като се постара да не личи, че е пипано. После тръгна към кухнята, но в коридорчето се чуха стъпки и когато се обърнаха, за да разберат какво става, децата видяха пред себе си леля Гина, която вече ги гледаше с пронизващи пъстри очи. И трите деца замръзнаха по местата си.
Мълчанието проряза спарения дъх на нафталин и проправи път за познатата миризма, която Мишо вече бе усетил в запустелия конак. В стаята се посипа сладникавата пудра на леля Гина.
— Здравей, лельо Гино! — окопити се Митето. — Търсехме те…
Жената не отговори, но продължаваше да ги гледа с безизразно ледено лице.
— Татко, значи, ме изпрати да повикам бай Пано да играят карти. Аха!
— Няма го бай ти Пано! Замина. Кажи на Фончо, че не знам къде.
После Гергина Божинова отстъпи и им посочи коридора. Трябваше да си вървят. Докато минаваха край нея, тя ги спря и хвана Мишо за рамото. Детето изтръпна от ужас. Сега вече щеше да го нареже на парчета!
— Почакай да ти дам нещо! — Гергина се наведе, отвори шкафчето зад нея и извади оттам същите кафяви обувки с гьонени подметки и рязани бомбета, които Мишо бе видял на краката на бай Пано. — Баща ти да им сложи налчета! — И му ги пъхна под носа. Мишо взе по една обувка в ръка, без да мисли коя от двете е на отрязания крак.
Щом излязоха от двора, трите деца побягнаха нагоре по улицата. Спряха запъхтени чак в Празното място и дълго не можеха да се осъзнаят.
Червеите на Богородица
Решиха да не казват на останалите пичове, но първо провериха дали обувките, които видяха, са още в мазето на конака. Нямаше ги!
— Някой ги е взел, докато сме разглеждали къщата на бай Пано. Аха! — заключи Митето, когато тримата с Мишо и Марион отново насядаха около огнището навън.
— Кой може да е това освен леля Гина? — попита Марион. Тя вече бе изцяло погълната от случая и за нищо на света нямаше да се прибере точно сега, дори и дядо й да я викнеше.
— Не знам! Може някой друг да ни е проследил. Като тебе…
— Няма как! Щях да го видя. Нали по цял ден ви наблюдавам от балкона…
Не биваше да го казва. Сега Митето щеше да се досети, че е заради него.
— Мишо, я ми дай тия обувки!
Митето започна да разглежда подметките бавно и внимателно, като на места ги чоплеше с показалец. Дясната бе видимо по-износена от лявата.
— Няма никакви следи. Това не са същите обувки, които видяхме в конака. Аха!
— Защо мислиш така? — пое ги обратно Мишо.
— Ами, няма пръст по тях, нито прах или влажна земя като в мазето.
— Леля Гина сигурно ги е изчистила преди това — каза Марион.
— Едва ли! Трябва да е действала доста бързо.
— Защо не? Ако тя го е убила…
— Кой ти каза това? — изуми се Мишо.
— Така се говори в махалата. Претрепала го е заради златото…
— И аз го чух — подкрепи я Митето.
— Защо иначе ще си вземе обувките обратно? Те са доказателство…
— По-важното е — продължи Митето — защо ще ги хвърля в конака? Аха! И после — къде е дървеният крак? Абе, това е работа за милицията. Мишо, я по-добре ги занеси у вас! — нареди синът на Фончо. — Утре ще потърсим чичо Гичо.
Мишо не чака дълго. Изправи се и с неохота тръгна към къщи. Знаеше, че баба му ще иска да го прибере, но той не можеше да остане и да разнася със себе си обувките на куция златар. Докато излизаше от Празното място, Мишо чу Митето да разсъждава:
— Добре де, ако бай Пано наистина е убит, защо досега не е намерено тялото му?
В тоя момент срещу Мишо се изпречи Борисчо, който съвсем неочаквано и невинно изрече:
— О, Жаба, здравей!
На Мишо му причерня пред очите. Идваше му да го фрасне, ако смееше и знаеше как. Да го каже пред Марион! Сигурно зад гърба му подробно щяха да й обяснят как се е родил и самият прякор? А си мислеше, че повече няма да го наричат така…
Не отговори на Борисчо, а го изгледа с най-зелената злоба на света. Прибра се с надеждата, че Марион няма да разпитва и че бай Пано ще се върне, за да поправи най-накрая техния часовник. Малкият Мишо се лъжеше и за двете неща. Още при следващата среща внучката на Алексо Поптодоров щеше да му се изхили в лицето с думите: „Не знаех, че освен цигу-мигу си бил и ква-ква!“