Проклятието на Жабата

Вътре бе тихо и хладно. Върху гладката мозайка на пода бе изписана с черно и в сецесионна винетка годината на строежа — 1932. Тогава дядото на Марион бе в силите си — богат и красив, с жена французойка и красиво бебе като същинско ангелче.

— Кой ти каза?

— Никой! Аз сама ги видях преди няколко дни.

— Какво си видяла?

— Ами, целуваха се…

И тогава Марион разказа как хитро се бе промъкнала зад къщата на Гергина и как бе шпионирала срещата им с чичо Васил. Митето се изчерви при споменаването на думата целувка. Нали и те го бяха направили зад будката. Но бащата на Мишо бе женен. Как беше възможно това?

— Ти сигурна ли си, че са се целували?

— Как да не! Тя направо щеше да го изяде. Разбраха се да отиде при него в работата му и от там да вземе обувките.

— Значи обувките на Варлаам са други…

— Кой знае? Трябва да се провери. Но не бива нищо да казваме на Мишо.

— Аха! — съгласи се Митето и се загледа в плетеницата от извивки, която опасваше числото в краката им.

— Искам пак да те целуна! — прекъсна мислите му Марион и без да чака съгласието му го прегърна и впи устни в неговите.

Митето се остави в ръцете й. Макар да бе с три години по-голям от нея той стоеше непохватно с туптящо сърце и отворени очи. Усети езика на Марион и инстинктивно го пое в своите уста. Бе чувал как се целуват възрастните, бе виждал целувки по филмите — тогава целият салон в кино Косидис кашляше или подсвиркваше, за да прикрие неудобството си, но никога не бе предполагал колко естествено и сладко нещо е да се целуваш. Усети истинска възбуда и той на свой ред затвори очи. Сигурно щяха да останат така цяла вечност, ако не беше мемè Полè, чиито стъпки се чуха отгоре по стълбището.

— Да се връщаме в Празното място! — бързо се освести Марион, пусна го и излезе навън. Митето я последва. Почувства се леко гузен при мисълта, че Мишо ще разбере всичко, но вкусът от тази истинска целувка разкъса детската свенливост и Митето се усети всемогъщ с малката богиня до себе си, която първа го дари с миг от вечността.

— Какво криете от мене? — посрещна ги Мишо с ехидна усмивка. Бяха се забавили само пет минути.

— Нищо не крием. Исках да го представя на баба и да я уверя, че ще бъда с вас.

— Аха! — потвърди Митето.

Старата французойка се показа на улицата и Марион бързо се втурна при нея. Каза й нещо на френски, после посочи Митето и Мишо, бабата кимна в съгласие, но изгледа момчетата по-скоро с примирение, отколкото с одобрение и тръгна надолу по улицата. Марион се върна при двамата, доволна че конспирацията й е успяла. Дори леко намигна на Митето, докато Мишо не я гледаше.

— Баща ти върна ли обувките на леля Гина? — попита тя с хитри очи и властна усмивка.

— Сигурно — в къщи ги няма.

— А на работата му?

— Там не съм ходил. Защо питаш?

— Ами, може обувките, които Митко е видял на краката на Варлаам, да са други, ако баща ти още не е върнал оня чифт, който леля Гина ти даде у тях. Нали?