Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)

От този бележник ме порази и фактът, че чеченците водят строг отчет на боеприпасите, на оръжието, описват постовете — кой кога стои, кой кого сменя. Такова нещо за последен път бях видял в образцовата дивизия „Дзержински“. И разбрах, че чеченският командир води отчет на силите и средствата си като в образцова съветска дивизия.

Дисциплина, ред, „целият клас на фронта“ — това не е банда. Това е армия. Малобройна, без въоръжението на руската, но — армия. Те знаят за какво се бият. Можем да убеждаваме всички, че са бандити. Но престъпници не стават „цели класове“. И банди не се унищожават със силите на цял народ.

Разбира се, там има хора, които правят пари от войната — както и в руската армия. Разбира се, много от тях и грабят, и мародерстват. Като нашите. Но все пак това е война, а не хайка за две-три хиляди бандити, както ни убеждават.

— Разпитвал си Ала Дудаева, нали?

— След като бе убит Джохар Дудаев, съпругата му се опитала да избяга от летището в Налчик заедно с телохранителя си Муса Едигов. Била задържана. Представила фалшив паспорт, но я идентифицирали. Муса вече бил в самолета. Но когато видял, че са спрели Ала, слязъл от самолета и се предал.

Мен ме извика Волох и ми каза, че ми се възлага сериозна задача — трябвало да замина за Кавказ. Обясни ми, че била задържана Ала Дудаева, трябвало да се разговаря с нея, да опитаме да научим всичко, което можем, и да я докараме в Москва. Но главната задача била да научим къде е погребан Джохар, защото все още имало съмнения дали наистина е убит.

Държаха я в бившата вила на Сталин в Кисловодск. Там вече бяха служителите на ФСБ за Кабардино-Балкария. Събрахме се на обяд в хола, дойде и Ала и аз се запознах с нея.

Първото впечатление е много силно — човек, преизпълнен със скръб. Притеснена, нервна. Беше много скована. Всички седяхме на обща маса, вдигаха се някакви нелепи тостове, после станах аз и казах: „Ала Фьодоровна, запознахме се в трагични за вас дни. Виждам колко голяма е болката ви. Толкова голяма, че аз изпитвам огромно уважение към вас. Вашият съпруг беше за едни враг, за други бог, но той влезе в историята. Никой не знае накъде тепърва ще свърне историята. Какъвто и да е бил Джохар, каквото и да се говори за него, той е бил ваш съпруг. Живели сте с него повече от двайсет години и аз разбирам вашата мъка. Искам да вдигна тост за вас, за вашите чувства. Искам да ви изкажа съболезнованията си за това, че загина не президентът на Чечения, а вашият съпруг. Лека му пръст.“

— Какво ли биха казали за този тост другарите ти, които са организирали ликвидирането на Дудаев?

— Те не са ми другари. Между другото Хохолков ми каза: „Ти ни предаде.“ Отговорих му — не може да съм ви предал, защото не съм се клел пред вас. Никога не съм се клел да нарушавам законите. Само веднъж съм се клел във вярност, и то пред Съветския съюз. В клетвата пишеше, че съм длъжен да служа на съветската родина и на делото на комунизма, без да щадя кръвта си и до последен дъх. Съветския съюз го няма, комунистическата партия — също. На кого съм задължен до последен дъх? На Хохолков ли? Ами че той е съучастник на бандитите. На Русия ли? Ами аз и сега й служа — по-добре от Хохолков.