![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
Тя поема по централното стълбище, също така лишено от някогашния си облик. Силвия Потър живее в единична стая на втория етаж. Люси застава пред вратата й. Върху нея е закована една от онези дъсчици, които се използват за оставяне на съобщения, но тази е съвършено чиста. Тя е монтирана точно по средата на вратата. Над нея е изписано с калиграфски почерк „Силвия“. До името е закрепено розово цвете. Цялата врата изглежда съвсем не на място, изолирана и взета като че ли от друга епоха.
Люси чука. Няма отговор. Опитва дръжката. Заключено е. Понечва да остави бележка — нали точно затова са тия дъсчици, — но й е жал да наруши идеалната чистота на повърхността й. Освен това цялата работа й се вижда малко пресилена. Вече звънна по телефона, пусна текстово съобщение. Пристигането й тук лично сякаш прехвърля малко границата.
Тя се спуска назад по стълбището, а входната врата пред нея се отваря внезапно. Влиза Силвия Потър. Забелязала Люси, тя застива на място. Преподавателката се спуска долу и опитва да срещне погледа на своята студентка. Силвия гледа навсякъде другаде, само не към Люси.
— О, здравейте, професор Голд.
Люси мълчи.
— Часът се проточи. Много съжалявам. А след това се сетих за още една работа. За утре. Рекох си, че така и така е вече късно, сигурно сте си тръгнали и е най-добре да оставя разговора за по-късно.
Тя дърдори неудържимо. Люси не я спира.
— Да се отбия ли утре? — пита Силвия.
— Сега не можеш ли?
Силвия поглежда часовника си, без да го вижда.
— Побъркала съм се с тази задача за утре. Наистина ли не може да почака?
— За кого е работата?
— Моля?
— Кой професор ти е поставил задачата, Силвия? Ако отнема прекалено много от времето ти, ще те извиня.
Мълчание.
— Можем да отидем в стаята ти — продължава Люси. — Да си поговорим.
Най-накрая Силвия вдига поглед към лицето й.
— Професор Голд…
Люси изчаква.
— Мисля, че не ми се говори с вас.
— Става дума за твоя дневник.
— За моя… — Тя поклаща глава. — Нали го изпратих анонимно. Откъде ще знаете кой точно е моят?
— Силвия…
— Вие ни казахте! Обещахте! Казахте, че са анонимни. Вие го казахте.
— Знам какво съм казала.
— Как можахте? — Тя изправя снага. — Не желая да разговарям с вас.
Люси казва неумолимо:
— Налага се.
Но Силвия не се предава лесно.
— Не, не се налага. Не можете да ме принудите. И освен това… Боже мой,… как можахте да го направите? Да ни кажете, че всичко е анонимно и поверително, а след това…
— Наистина е много важно.
— Не, не е. И не съм длъжна да разговарям с вас. И ако кажете една дума по въпроса, ще съобщя всичко на декана. Ще ви уволнят.
Студентите наоколо започват да хвърлят любопитни погледи. Люси губи контрол над положението.
— Моля те, Силвия, трябва да знам…
— Нищо не трябва да знаете!
— Силвия…
— Не съм длъжна да ви казвам нищо! Оставете ме намира!
Силвия Потър се завърта назад, отваря вратата и бяга навън.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
След като Флеър Хикъри привършва с Шамик, аз се срещам с Лорън Мюз в кабинета си.
— Мръсна работа — казва тя.
— Залови се здраво за имената.
— Кои имена?
— Разбери дали този Брудуей се казва Джим или, както твърди Шамик, Джеймс.
Мюз бърчи вежди.
— Какво има?
— И мислиш, че това ще помогне?
— Във всеки случай няма да навреди.
— Продължаваш ли да й вярваш?
— Пълна мъгла е цялата работа.
— А така.
— Твоята приятелка Сингъл научи ли нещо?
— Още не.
— Съдебното заседание за днес приключи, Слава Богу. Флеър ми отряза главата. Знам, че всичко трябва да се прави в името на истината, че това не е състезание или нещо подобно, но нека бъдем реалисти. Кал и Джим се завръщат по-силни от всякога.
Мобилният ми телефон звъни. Поглеждам екрана. Отсрещният номер ми е непознат. Вдигам апарата към ухото си и казвам:
— Ало?
— Рая е.
Рая Сингх. Хубавата индийска сервитьорка. Гърлото ми пресъхва.
— Как сте?
— Чудесно.
— Измислихте ли нещо?
Мюз ме наблюдава. Опитвам се да й внуша с поглед, че става дума за нещо лично. Тя реагира бавно за следовател. Или го прави нарочно.
— Може би трябваше да ви кажа нещо — съобщава Рая Сингх.
Аз чакам.
— Но вашето внезапно появяване… Стреснах се. И пак не съм сигурна дали трябва да го сторя.
— Кое, госпожице Сингх?
— Викайте ми Рая, моля.
— Добре, Рая — казвам аз, — нямам представа за какво ми говорите.
— Става дума за това, защо ви попитах за причината на вашето посещение, спомняте ли си?