Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
— Положението не изглежда толкова лошо, колкото ми се видя вчера. Естествено, утре може да стане по-зле.
— Радвам се, че го казваш. Не ти трябва да е розово два дни поред.
Фримън не му обърна внимание.
— Така или иначе, залавяме се за работа. Накарах Филис да прехвърли парите в нашата сметка. Първоначалната сума. Нямаше проблеми.
— Мислеше ли, че ще има?
— Да си призная, като вземем предвид всичко останало около Дженифър, просто не бях сигурен.
Харди реши да смени темата.
— Мислех тази сутрин да отида при Дженифър и да я поразпитам за работата на Лари, както й за родителите й, с които са били в обтегнати отношения. Къщата изглеждаше така, сякаш никой не е живял в нея. Искам да разбера дали е влизала в стаята, в която са намерени труповете, след като е била почистена.
— От това няма да имаме никаква полза.
Харди започна да прибира документите в куфарчето си. Щеше да направи, каквото е решил и нямаше намерение да спори.
— Така е, знам. Но може да даде храна за актьорските ти способности. Ще накараш съдебните заседатели да жонглират с възможностите.
— Възможности ли?
— За това кой друг може да е убил Лари.
Фримън кимна.
— Да, но не се налага да доказваме, дори да показваме, че някой друг може да е убиецът. Господин Пауъл ще трябва да докаже, че е Дженифър.
— Ако не е влизала в спалнята, за да види какво липсва, ще елиминираме най-сериозния им аргумент.
— Само, ако го докажем. Можем да го твърдим, но няма как да го докажем. От голи твърдения няма полза.
— Ще предизвика някакво съмнение. Ако има достатъчно съмнителни моменти…
Фримън се намръщи.
— До делото има още много време. Каквото и да открием, ще е от полза. Това с Теръл… ще свърши работа. Ако Пауъл се хване.
Харди затвори куфарчето си.
— Обвинителният акт е подписан. Вече няма да отстъпи. В играта е.
Фримън изглежда не беше чак толкова убеден в последното.
— Вероятно разполага с още нещо. Това бих искал да разбера. Той сигурно се безпокои, че е възможно и да не спечели с нещата, които ни е показал досега. Така или иначе, съвсем скоро ще разберем. Междувременно, искам да проуча внимателно каквото са ни връчили. Не ме разбирай погрешно… идеята ти не е лоша. Старата стратегия „свършил го е някой друг идиот“. Аз също съм я използвал.
— Е?
— Това е всичко. Намери някой друг идиот, когото да посочим с пръст.
Харди стана, доволен, че отново се движи.
— Възможно е тя да казва по-голямата част от истината.
— Сигурен съм, че е така. — Фримън почеса небръснатата си челюст. — Много трудно е да не издадеш поне част от истината, ако се мъчиш да я скриеш. — Фримън замълча, доби сериозно изражение и добави: — Казах „ако“.
13
— Значи Лари е работел и в клиника за аборти. И какво от това? — Глицки почти не слушаше. Седеше отпуснато на седалката в колата си до Харди. — Пък и не знам дали си спомняш… Работната седмица свърши.
Но Харди нямаше намерение да се откаже.
— А колко заплахи и смъртни случаи има тази година в клиниките за аборти?
Глицки затвори очи.
— Не знам. Ти ми кажи.
— Добре, ще ти кажа. Днес следобед проверих. От декември в града са четири.
Глицки отвори очи. Работеше в отдел „Убийства“ и това беше в неговата сфера.
— Смъртни случаи?
— И заплахи.
— Колко са били смъртните случаи?
— Един.
Глицки изсумтя и пак затвори очи.
— Лари Уит може да е вторият.
— Ако го беше пречукал някой недоволен борец срещу абортите, а не жена му.
Харди продължи да кара на запад. Нямаше мъгла, вятърът бе утихнал и се очертаваше прекрасна петъчна вечер. Залезът пред тях бе достоен за пощенска картичка.
— Значи не ти се вижда правдоподобно?
— Ако съм съдебен заседател, определено нямаше да се хвана. Естествено, аз съм ченге и не мисля като съдебните заседатели, но така или иначе, трябва нещо повече от голо твърдение. „Дами и господа, знаете ли че в сряда и събота доктор Уит е правел аборти“ няма да ти свърши работа. Имаш ли представа колко се ядосват някои хора от такива неща? Как очакваш да реагират? Нямаш никакъв свидетел.
— Ами Том? Братът на Дженифър?
Сутринта, след посещението си при Дженифър, Харди бе разговарял и с брат й. Очевидно Том мразеше Лари, ненавиждаше го. Не беше особено привързан и към сестра си. Не можа да му каже къде е бил сутринта на 28 декември — нямал работа, така че най-вероятно се е размотавал в апартамента си. Никога не се бил опитвал да вземе пари назаем от Дженифър или Лари. „Или от Мат“, добави насмешливо.
Единственото, което му каза Том, а и то не можеше да се използва непосредствено, бе това, че баща му редовно биел майка му. Харди бе видял как се държи Фил, така че фактът не бе кой знае какво разкритие, освен че потвърждаваше думите на Лайтнър за приемствеността при семейните побоища.