Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
Харди продължаваше да търси „другия идиот“, когото да използва Фримън при защитата — човек, който да е имал мотив, а и възможност да убие Лари Уит. Беше решил да изпробва предположенията си пред Глицки и след „наемният убиец“, видял сметката на Симпсън в Лос Анджелис и недоволният борец против абортите, идваше ред на Том.
— Е, какво ще кажеш за Том? — продължи да настоява. И сам не вярваше, че има голяма вероятност.
Глицки се отърси от дрямката.
— Добре, нека да изясним този въпрос и после ще говорим за друго, съгласен ли си? Първо — той сви показалец, — Том не е искал заем от Лари или сестра си, така ли е? Така е. Ще посочиш ли друг възможен мотив? Този тип няма досие и всички потвърждават, че не се е виждал със семейството на сестра си повече от година. Да не смяташ, че една сутрин просто се е събудил и си е казал: „Я чакай да убия мъжа на сестра си“? Няма да ти повярвам. Освен това няма никакви отпечатъци — в къщата или по пистолета. Ако вкараш тези неща в играта, само ще провалиш защитата си.
Харди примижа от яркото слънце.
— Бедата е, че клиентката ми остава без…
— Може би тъкмо затова й е връчен обвинителния акт — прекъсна го Глицки небрежно.
Предния понеделник Харди и Моузес бяха ходили за сьомга и бяха уловили по две всеки. Същата вечер опекоха едната за вечеря у Моузес, а другата мариноваха по рецепта на домакина. Останалите две нарязаха, осолиха, намазаха със захар и коняк, увиха във фолио и затиснаха с тухли в хладилника на Харди. Щяха да ядат риба, докато им омръзне или умрат — което дойде по-напред.
Франи се бе облегнала на барплота и пиеше сода. Пико Моралес, настоятел на аквариума „Стайнхарт“ и стар приятел на Харди, седеше на масата до жена си пред чинийка с ордьовър. Моузес и приятелката му Сюзън Уейс се целуваха в тъмния ъгъл край задната врата.
Харди влезе с Ейб и го представи на компанията. Прекоси стаята и целуна жена си, а тя извърна съвсем леко лице, колкото да му покаже какво мисли.
Все още бе сърдита.
Харди си даваше сметка защо и до известна степен я разбираше. През седмицата се бе отдал изцяло на кариерата си и трябваше да мине известно време, преди конфликтът да утихне. Не обвиняваше Франи. Самият той бе доста изтощен от безсънната нощ и посветения на Дженифър ден. Отгоре на всичко бяха поканили приятелите си на сьомга — Пико и Анджела, Моузес и Сюзън, Глицки и жена му Фло.
Направи се, че не забелязва недоволството на Франи, вдигна фолиото, покриващо стъкления съд и направи физиономия.
— Пак ли сьомга! — каза с въздишка. — Предпочитам да изям един хотдог.
Харди обичаше сьомгата безумно. Взе един нож и си отряза тънко парченце.
— Можете да ме гледате, като го правя, но не опитвайте сами. — Мушна суровото парче в устата си и задъвка доволно. — Знаете ли, че един от първите работнически закони в Шотландия е забранявал на работодателите да хранят наемниците си със сьомга през цялата седмица?
Сюзън Уейс не можеше да повярва.
— Истина ли е? Имало ли е такъв закон?
— Законите са неговият живот — отбеляза Франи.
Разбира се, каза го на шега, но Глицки изгледа Харди съчувствено. В този момент се позвъни — беше време да се появи Фло. Харди и Ейбрахам отидоха да отворят.
Моузес разказваше за пореден път — сега заради Сюзън — за това как Харди бе спасил живота му във Виетнам. Харди изпитваше неудобство и реши да омаловажи събитието.
— Хайде, хайде. Бяха го простреляли в краката, а аз се намирах на десетина метра.
— Да, ама наоколо беше доста горещо. — Моузес показа как са трещели мините и трасиращите куршуми.
— А какво трябваше да направя? Да те оставя там ли? Скочих и домъкнах окаяния му задник обратно в дупката. Стана за не повече от десет секунди.
— Обаче го улучиха и него.
— Това не се предвиждаше. Сега, двайсет години по-късно, рамото още ме наболява.
— А на моите крака им няма нищо. — Моузес се ухили.
Телефонът иззвъня. Харди смяташе да остави телефонния секретар да запише обаждането, но позна гласа на Фримън, стана и се извини на компанията.
— Съжалявам, че прекъсвам вечерята ти — каза Фримън, — но имам лоши новини. — Харди зачака. — В деня, когато са арестували Дженифър, са арестували и някаква жена на име Риа Томпсън. — Гласът му звучеше дрезгаво, гърлено. — Гаранцията й е била пет бона и днес си е тръгнала със сутеньора си.