Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
Тук Кен беше прав — тя не контролираше това. Сега вече дори мразеше Лари понякога. Мразеше го наистина и го знаеше — признаваше го пред себе си. Хващаше я страх.
Или пък, ако се нахвърлеше на Мат. Ако Мат се случеше наблизо, когато Лари е побеснял. Нямаше да му позволи да удари Мат, дори и Мат да застане помежду им или нещо такова. Ако го направеше, ако…
Каквото и да се случеше с нея, тя си го заслужаваше. Иначе защо ще се случи? Но с Мат не беше така. Той не се държеше лошо. Беше доверчиво и честно момче. Никога нямаше да позволи на Лари да му причини болка.
Но как би могла да го спре? Това беше въпросът — как би могла да му попречи?
14
В събота, 10 юли, Харди люлееше шестмесечния Винсънт на коляното си и му пееше почти с цяло гърло. Намираше се на десет метра над земята, край парапета, който ограждаше терасата на покрива на Моузес Макгайър.
Моузес напоследък не се престараваше в работата си. След като най-накрая реши да не чака повече Харди да се отегчи от правото и да се върне към барманската професия, нае на негово място един тип на име Алън Бланкард и сега разполагаше с предостатъчно свободно време, за да се занимава с хобито си — а то можеше да се изрази с две думи: Сюзън Уейс.
Беше ранния следобед, слънцето грееше на безоблачното небе, от изток подухваше лек топъл ветрец. Сюзън — челистка в симфоничния оркестър на Сан Франциско — седеше до Харди на парапета. Беше завързала гарвановочерната си коса на опашка и изглеждаше колкото Франи, макар и да беше осем години по-възрастна. Носеше шорти, впита памучна фланелка и сандали.
Моузес и сестра му печаха месо на скарата. Харди подаде бебето на Сюзън и тя започна да му гука. Франи я изгледа и отбеляза:
— Не я оставяй да се занимава с бебета твърде много. Така се започва.
Моузес отпи глътка бира направо от бутилката и отвърна:
— Започва се с това, че е ужасно хубава. Другото идва после.
— А от другото се раждат бебета. Знам го от сигурно място.
Моузес, нехарактерно за него, не отговори веднага.
— Фран, тя наистина ме кара да си мисля за тези неща.
Франи нямаше нищо против — харесваше Сюзън и признаваше, че е красива, а Моузес не беше в първа младост. Все пак трябваше да разбере.
— Май говориш сериозно. Права ли съм?
— Седнала — пусна типичния си бармански отговор той.
Франи намаза ръката му със сос. Изгледа големия си брат тревожно и попита:
— Това не е годежно тържество, нали?
— Не е. Дори не е и тържество, а най-обикновен обяд.
Харди и Сюзън станаха. Сюзън притискаше Винсънт към гърдите си и леко го люлееше. Франи чу, че тихо му пее.
— Предупредих те — каза тя на Моузес.
— За какво? — попита Харди и прегърна жена си през кръста.
— Не се отнасяше за теб. Говорех на Моузес.
Харди я целуна по ухото и я подкани:
— Е, за какво става дума?
— Мисли, че Сюзън ще поиска да си има свое бебе, защото държи вашето — намеси се Моузес.
Сюзън кимна.
— Може би е права. — Отдалечи Винсънт от себе си и му направи физиономия, на която той отвърна с лъчезарна усмивка. — Боже, каква кукла е! Не ми е чужда мисълта да си имам такъв сладур. — Облегна се на рамото на Моузес и добави: — Не е ли страхотен?
Моузес я прегърна и се вгледа в бебето.
— Не — поклати глава той. — Прилича на Харди. Виж, Ребека, племенничката ми, наистина е страхотна. Прилича на сестра ми, а тя пък прилича на мен.
Харди реши да се възползва от възможността на целуне жена си, но Моузес го спря.
— Не, не. Само да няма езици.
— Как така да няма езици? Мама и тате имат езици! — обади се Ребека, появила се неочаквано при възрастните. Тя погледна майка си и баща си разтревожено. — Какво ще стане с езиците им?
— Вуйчо Моузес говори глупости — каза Харди. — Лош вуйчо Моузес. Лош!
Моузес клекна.
— Беки, повечето народности ценят вуйчото по-високо от всички други роднини. Психическата травма, която баща ти се опитва да ти нанесе с тези безсмислици, ще бъде неизмерима, ако ги вземеш присърце. — Усмихна й се мило и я целуна.
— Въпреки всичко смятам, че Винсънт е страхотен — обади се Сюзън. — Може ли да го подържа още малко?
Франи изгледа брат си назидателно и заяви, че не възразява. Разнесе се писукане.
— Какво беше това? — попита Моузес. — Само не ми казвайте, че мой роднина има такава пищялка!
Харди извади пейджъра и отвърна:
— Още една семейна тайна излиза на бял свят. И престани да ме наричаш „роднина“. Франи ти е роднина. — Присви очи към изписания на дисплея телефонен номер.