Космическият ловец (Гълтачът на души)

— Никога не съм допускал, че естеството на нещата — или поне на мислещите същества — предполага да клечиш в мръсотията и да бленуваш за смъртта на съплеменниците си без да ти минава поне мисълта да вдигнеш макар и пръст и се противопоставиш на подобна жалка съдба — отсече Лейн. — Освен това, ако си го забравил нека ти напомня, че именно дорните изтребиха Хипнозверовете и точно ти беше онзи, който настояваше да дойде с мен, когато потегля да убия последното същество.

Востувиан понечи да отговори нещо, но в този момент в колибата влезе друг дорн, остави два подноса с храна на пода и излезе. Лейн, който не беше ял от двайсет часа, седна на земята и огледа съдържанието на подноса. Върху него имаше известно количество пустинни зеленчуци, повечето от които в известна степен напомняха на червени кактуси, както и парче месо, приличащо на змиорка или змия, но определено нито едното от двете.

— Имаш ли прибори за хранене? — поинтересува се Лейн.

— Пръстите и зъбите винаги са се оказвали напълно достатъчни — увери го Востувиан.

Лейн сви рамене. Беше му се случвало да яде доста неапетитни ястия по световете, които бе посещавал и липсата на прибори го притесняваше много по-малко, отколкото би притеснила някой нормален човек. Той се пресегна, хвана парчето месо и го поднесе към устата си.

Месото се изви в ръката му.

— Това проклето нещо живо ли е? — попита той и го показа на Востувиан.

— Не — отговори дорнът. — Но мускулните му влакна са такива, че могат да наподобяват независимо движение, дори след като бъдат нарязани и сготвени. Уверявам те, животното е мъртво.

— Надявам се да е така — промърмори Лейн, гледайки втренчено къса месо в ръката си.

— На нас ни харесва такова каквото е — заяви Востувиан и отхапа огромно парче от своя къс.

Лейн изгледа дорна да унищожава като хищник порцията си на големи несдъвкани хапки и реши да последва примера му. Веднага разбра, защо Востувиан не бе и опитал да дъвче храната. Месото на подноса му беше най-жилавото и най-недосварено месо, което някога му се бе случвало да опита. Дори отхапването на късче със зъбите беше огромно усилие и той скоро разбра, че главната цел на сготвянето му е била да бъде потопено в достатъчно мазен сос, който би позволил на по-големите хапки да се плъзнат в гърлото му без особени затруднения. Опита се да категоризира животното по вкуса му, но скоро се отказа и може би така беше най-добре, защото прецени, че би предпочел да не знае какъв точно е произхода му.

Отхапа още две огромни хапки от парчето, реше че всичко това не си струва усилията и се концентрира върху сдъвкването на кактуса така, че да не си насече езика. Беше ял и далече по-неприятни ястия, но се улови, че с обич мисли за концентрираната храна на борда на кораба „Смъртоносен“.