Космическият ловец (Гълтачът на души)

Востувиан млъкна и се отправи в посока към колибите, а Лейн след кратко колебание го последва без да каже нито дума. След малко стигнаха до съборетините и скоро след това дорнът се изправи пред една от тях, която по нищо не се отличаваше от останалите, освен може би, че беше в дори по-окаяно състояние.

— Това е моето жилище — обясни ненужно Востувиан. — Можеш да влезеш в него, ако желаеш.

— Никъде не виждам оръжието — отбеляза Лейн след като огледа поселището.

— Колко голямо си мислиш, че е? — и за първи път на Лейн се стори, че забелязва някаква промяна във физиономията на мършавия дорн.

— Не знам — призна Лейн, — но знам, че прекарах на тази планета тонове за последните няколко години.

— Повече от деветдесет процента от които отидоха за изработването на инструменти — отбеляза Востувиан, — а което остана беше натрошено и модифицирано. Оръжието е вътре. Ела.

Востувиан влезе в колибата и Лейн го последва. Интериорът не се различаваше особено от екстериора с разликата, че вътре слънчевите лъчи не проникваха. Подът беше от пръст… всъщност, по-точно бе да се каже, че под липсваше. Виждаха се два дървени предмета, които можеха да бъдат столове или легла, а може би маси. В единия ъгъл на единствената стая бяха безпорядъчно нахвърлени касети и дори две книги, макар Лейн да не можа да идентифицира езика на кориците им.

— Ползваме обща кухня — прошепна Востувиан. — Храната ти ще бъде донесена след малко.

— А разредителят?

Востувиан пристъпи до едно място на пода, смете настрани пръстта и показа малка кутия, която беше заровена там. Изтегли я от дупката, отвори я и извади от нея компактен и крайно сложен апарат, който приличаше на древна месомелачка, ако изобщо приличаше на нещо.

— Това ли е? — попита Лейн недоверчиво. — Това е всичко, за което похарчих спестяванията си за трийсет години?

Той се пресегна, взе го от Востувиан и го премери на тегло. Беше по-масивен, отколкото му се бе сторило, но въпреки това той можеше да го държи с едната си ръка.

— Да, това е твоето ентропно оръжие — каза Востувиан.

— Предупреждавам те, че очаквам да работи — заплашително изрече Лейн. — Защото така както го гледам, не мисля, че мога да си върна макар и два процента от инвестициите, дори ако го разглобя на части.

— Мислех, че единственото, за което ти трябва, че да убиеш Хипнозвяра — каза Востувиан.

— И кое те кара да мислиш, че тази малка джунджурия може да го направи? — замислено изрече Лейн, който все още не можеше да откъсне погледа си от него.

— Ще го убие — увери го Востувиан. — Насочи цялата мощ на твоя кораб през него и ще бъдеш удивен от ефекта.

— Чудя се как твоята раса е съумяла да загуби войната, разполагайки с тези неща на борда на бойните си звездолети.

— Причината е, че моята раса унищожаваше само военни цели — обясни Востувиан, — докато твоите предци не бяха така придирчиви. И когато в един момент разбрахме, че родната ни планета е унищожена, ние се предадохме.