Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Космическият ловец (Гълтачът на души)
Космическият ловец (Гълтачът на души) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Космическият ловец (Гълтачът на души)

Электронная книга - «Космическият ловец (Гълтачът на души)». Краткое содержание книги:

Для студентов вузов, обучающихся по направлению подготовки специалистов «Проектирование, производство и эксплуатация ракет и ракетно-космических комплексов» и направлениям подготовки магистров «Материаловедение и технология материалов», «Ракетные комплексы и космонавтика».
1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 62
Перейти на страницу:

— Но защо не ми каза веднага? — избумтя гласът му. — Нова тръпка, ново удоволствие? А аз си стоя и се терзая, че моят добър приятел е заминал, за да стане някакъв некрофил! Какъв тогава е проблемът, Никобар? Защо просто не се облегнеш в креслото и не се отдадеш на наслаждението?

— Да се наслаждавам, ли? — ахна Лейн. — Да се наслаждавам на това… нещо?

— Разбира се! — избоботи Чака. — Познавам мъже, които са прекосявали половината Галактика, търсейки нови усещания и това бяха хора готови да продадат душите си макар и за най-краткия, най-мимолетен вкус на нещо по-различно, докато ти просто излиташ и го намираш, ей така! Това ако не е късмет!

— Ти не си го изпитвал — изпъшка Лейн. — Дори за секунда не си имал тези проклети усещания в главата си.

— Е, очевидно не става дума за нещо чак толкова отвратително — каза Чака, — защото в противен случай едва ли щеше да прекараш две години в космоса, за да получиш шест нови дози.

— Повярвай, ужасно е — прошепна Лейн, втренчен в някаква точка зад главата на Чака. — Ти просто не можеш да си го представиш.

— Ето какво знам аз — отговори Чака: — Знам, че ако бях на твое място, нямаше да се опитвам да убия проклетото същество. Щях да се опитам да разбера, какво има в него и щях да направя всичко възможно да сложа в бутилка малко от онова, което има да предложи. Не виждаш ли, че това нещо може да ти донесе цяло състояние, Никобар?

— То трябва да умре — тихо, но настойчиво каза Лейн.

— И защо? Защото те кара да се чувстваш перверзен? Защото те кара да се срамуваш или отвращаваш от себе си? Глупости, Никобар! По тази логика ти можеш да убиеш всяка жена, която не ти е доставила удоволствие в леглото или всеки производител на алкохол, чиято продукция не харесваш. И освен това, кой си ти, че да решаваш дали на едно нещо може да бъде разрешено или не да носи тръпка и на другите?

— Не става дума за тръпка — обясни Лейн. — Става дума за нещо… чуждоземно. Нещо, което не е било създадено на този свят за да се докосва до човешката душа!

— Ха, че ако хората се бяха придържали само към онова, което е било предназначено за тях, те нямаше да познаят вкуса на тютюна, нямаше да опитат наркотиците, нямаше да вкусят алкохол, нямаше да знаят какво е хомосексуалност. Дявол да го вземе, за мен всичко, което усещам, вкусвам, дочувам или помирисвам, ако то ми носи удоволствие, всяко отделно такова нещо има право на съществуване — той поспря за миг и постепенно на лицето му плъзна нова широка усмивка. — Може би Чака ще дойде с теб и ще опита това усещане за да се види какво е?

— Не — твърдо заяви Лейн. — Става дума за схватка между мен и това същество. Нямам нужда от никаква помощ.

— Помощ ли? — засмя се Чака. — Че кой ти предлага помощ, Никобар? Не разбираш ли, че аз съм на негова страна?

— Ти изобщо не можеш да си представиш какво може да стори то с теб — измъчено изрече Лейн.

— Ето какво ще ти кажа — започна Чака: — Това създание няма да ме превърне в невротизирана, жадна за кръв купчина месо. Чувал съм, че кралските особи в древността се сношавали с овце и с други животни в обора. Е, Чака ще ги надмине и ще се люби с топка от енергия! И кой знае, може би името ми завинаги ще остане вписано в историята.

— Ти няма да дойдеш с мен, Чака — повтори пак Лейн. — Аз ще си прибера оръжието, ще убия тази твар и нищо няма да може да ме спре!

— Приличаш ми на сексуален перверт, който убива жената, защото изпитва срам от желанието към нея, изгарящо го отвътре. Това проклето същество ти е объркало мозъка, Никобар! Добре, след като се оказва прекалено силен противник, защо не дойдеш с мен в заведението? Имам за теб дори девственица… е, в случай, че докторът е успял да я закърпи.

— Не ме интересува — отсече Лейн.

— За сметка на заведението, Никобар — опитваше се да го убеди Чака. — Кой знае? Може да си овладял някои нови техники от Хипнозвяра.

— Забрави това.

— Само не ми казвай, че си се отказал от жените и алкохола — засмя се Чака.

— Добре, няма да ти го кажа.

— Ама наистина ми се иска да разбере какво предлага това чудо на чудесата — поклати глава гигантът. — Нали не се опитваш да ми извъртиш някой номер, а?

— Не, не опитвам.

— След като притежава такава мощ, мисля че вече разбирам защо си се мъкнал след него в продължение на две години.

— Свърши ли? — попита Лейн. — Ще спрем ли вече да говорим на тази тема?

— Не още — каза Чака. — Защо се върна чак в Хелхейвън за пари? Знам със сигурност, че имаш банкови сметки в половин дузина светове из Галактиката.

1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 62
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)