Космическият ловец (Гълтачът на души)

— Както желаеш, Лейн — отговори Востувиан.

— Следващ въпрос: Какво ще стане със системите на кораба ми след като стрелям с разредителя?

— Ще наглася управлението му така, че системата за поддържане на живота да продължи да действа — отговори дорнът. — Другите системи ще излязат от строя за времето през което стреляш и може би дори малко след това.

— Колко време мога да оставя разредителя да стреля, преди да гръмнат всички системи?

— Десет секунди… единайсет. Нужни са само към осем, за да се убие Хипнозвяра, така че на твое място, Лейн, аз бих се прицелил крайно внимателно.

— Ще запомня съвета ти — сухо отбеляза Лейн.

— Три години може и да се окажат недостатъчно време, за да се убие Хипнозвяра — каза Востувиан след дълга пауза.

— Тогава ще продължавам да опитвам четири, десет, петдесет.

— Но с мен на борда ще ти трябва по-малко време, отколкото без мен — каза дорнът.

— Не — отсече Лейн.

— В момента не си практичен, Лейн — поклати глава събеседникът му.

— Востувиан, от първия момент не ми харесваш особено. Знам обаче, че ще ми харесваш още по-малко ако застанем един до друг в кораба, там горе.

— Приятелството ли те интересува или убиването на Хипнозвяра? — попита Востувиан.

— Не мисли, че е задължително тези две неща да се взаимоизключват — каза Лейн. — За приятелството имам на разположение Муфти, а съществото преследвам като плячка.

— Както и да е, ловът ти ще бъде много по-ефективен, ако ме вземеш с тебе — отбеляза дорнът.

— Аз действам достатъчно ефективно — напомни му Лейн. — Защо си ми и ти?

— За да бъдеш сигурен, че ще стреляш с разредителя, а не с вибратора — прошепна Востувиан.

В следващата секунда Лейн скочи на крака. Миг по-късно двата подноса полетяха във въздуха и минаха на косъм покрай главата на Востувиан. Лейн се хвърли върху дорна, а жилавата му ръка се стрелна, сграбчи невероятно тънката му шия и я стисна с все сила.

— Ако някога си позволиш пак да кажеш това — просъска Лейн през стиснати зъби, — расата на дорните ще бъде заличена по-скоро отколкото очаквате. Ясно ли е?

Востувиан не се опитваше нито да му отговори, нито поне да кимне с глава. Той стоеше абсолютно неподвижно, затворил очи, дори не дишаше. Лейн помисли, че го е убил, но когато отпусна захвата си и отстъпи крачка назад, дорнът отвори очи сякаш нищо не се бе случило.

— На твое място щях да си спестя гнева за Хипнозвяра — каза той с дрезгав шепот.

— Имам в себе си предостатъчно — увери го Лейн.

— Разбрах — отговори дорнът и леко разтри шията си. — Някога запитвал ли си се защо?

— Не — отвърна Лейн. — Имаш ли какво още да кажеш преди да тръгна за кораба?

— Само един въпрос. Както споменах първия път, Хипнозвяра няма да се приближи до твоя кораб когато инсталираш ентропното оръжие. Как ще постъпиш, когато се убедиш, че не можеш да го намериш?