Космическият ловец (Гълтачът на души)

— Може и да е готово.

— Тогава защо не си го взел?

— Бях далече от тук през последните две години.

— Къде по-точно?

— В космоса.

— И какво правеше там?

— Не ме питай — въздъхна Лейн. — Защо не оставиш тази тема, Чака?

— Значи през последните две години си виждал Хипнозвяра шест пъти — усмихна се Чака. — И защо? Защо го преследваш, щом не можеш да го убиеш?

— Млъкни — тихо помоли Лейн.

— Не мен специално тази работа ми се струва едно голямо разточителство — продължи невъзмутимо Чака. — Помисли само какви пари си потрошил за гориво и храна. Щеше да се почувстваш много по-добре, ако ги беше похарчил тук, Никобар. Никакво космическо чудовище не може да достави същото удоволствие както момичетата на Чака.

— Млъкни! — изкрещя този път Лейн и скочи на крака.

— Всъщност, кой знае, може и да е в състояние — каза Чака и лицето му светна. — Така ли е, Никобар? С това ли се занимаваше там горе?

Лейн замахна към Чака. Огромният мъж улови юмрука му във въздуха и го стисна с такава сила, че Лейн се свлече на колене с вик на болка.

— Мислех, че не си чак толкова глупав, Никобар — засмя се той. — Когато Чака умре, това ще бъде от удоволствие, а не защото някой е успял да го накаже. Ако те пусна, ще мируваш ли вече?

Понеже Лейн не отговори, Чака стисна по-силно.

— Добре — прошепна Лейн през зъби.

— Разумно решение — одобри Чака. — Надявам се, че си също толкова суров с враговете си, колкото си с приятелите — той пак се засмя и помогна на Лейн да се изправи на крака. — Разкажи ми сега всичко, Никобар.

— Няма нищо за разказване — отговори Лейн, разтривайки пръстите си.

— Нека не започваме неприятната част от самото начало, а? — помоли Чака. — Разкажи ми за Хипнозвяра.

— Той е около седем километра в диаметър — започна механично Лейн, — червеникаво-оранжев на цвят, без видими…

— Разкажи ми какво ти стори, Никобар — прекъсна го Чака. — Пет пари не давам как изглежда.

— Нищо не ми е сторил — отговори Лейн.

— Състарил си се с трийсет години, по костите ти не е останал грам месо, изплашен си до смърт… и казваш, че не ти е сторил нищо. Нека опитаме пак, Никобар.

— Добре, добре — въздъхна Лейн. — Помниш ли какво ти разказвах за неговия защитен механизъм?

— Ставаше дума, че съществото може да изстреля залп от болка и смърт срещу нападателя си, така ли? — припомни си Чака. — Да, помня.

— Е, добре, тогава сбърках.

— Така си и мислех — каза Чака. — Никога не съм вярвал в… как го нарече тогава ти?… Излъчващ емпат.

— Този термин остава валиден — каза Лейн.

— Но ти току-що каза, че…

— Че то не ме облъчва със смърт. Знам какво ти казах.

— Нещо не те разбирам, Никобар — въздъхна Чака.

— Това, което чувствах не беше болка или смърт, Чака — опита се да обясни Лейн, изговаряйки с огромно усилие всяка дума. — Сега ясно ли ти е?

Лицето на Чака светна. Изкуственото му око заблестя и в него заиграха искри, много по-бързо отколкото Лейн си спомняше да бе виждал. Всеки златен зъб можеше добре да се види, защото Чака отметна глава назад и гръмогласно се изсмя.