Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Конят е бил опитомен преди 4–5 хиляди години, през бронзовия период. Човекът е създал разни породи коне — за впрягане, за езда, за пренасяне на товари, а в някои страни — за месо и мляко. Млякото на кобилата е гъсто и много полезно. От него се приготовлява млечната напитка кумис.
Конят живее 25 до 50 години. Той е много умно животно. Силно се привързва към стопанина си, ако той се отнася добре с него.
Най-дребните коне от породата пони се отглеждат в Шотландия. Те са по-ниски и от магаретата — едва 80 см и тежат само 200–250 кг. Истински великани спрямо тях изглеждат разните породисти белгийски транспортни коне. Те са високи към 1,80 м и тежат към 1200 кг. Най-бързоногите коне са арабският, английският и орловският рисак. Най-разпространените наши породи със смесени белези са плевенският и източнобългарският кон. Те са много издръжливи и невзискателни.
Прабългарите са били много добри ездачи. Тяхната конница е всявала смут в редиците на врага, защото се е появявала внезапно и се е оттегляла мигновено. Не случайно и знамето н прабългарите е било конска опашка.
МАГАРЕ
(от Н. Боев)
Кой каквото ще да казва,
ала умна съм глава.
Май ушите ми са дълги,
но беда ли е това?
Чували ли сте тези стихчета на В. Стоянов? В тях има много истина. Като първи братовчед на коня, магарето е също така умно животно. Дългите му уши не са недостатък, а дар от природата. На дивите магарета слухът е превъзходно развит и с него те отдалеч долавят приближаването на неприятеля.
Много отдавна у нас са живели диви магарета, които отдавна са изчезнали. Днес в Етиопия и съседните й страни от Североизточна Африка се срещат сомалийското и нубийското диво магаре. А в пустинните и степните райони на Азия се е запазил куланът, който е близък с магарето. Опитомяването на магарето е станало отдавна — преди повече от 11 5000 години.
Домашното магаре е запазило някои привички на дивите си прадеди. Така например то не е капризно на храна, а се задоволява с по-сухи растения — изсъхнали треви и тръни („магарешки бодил“), слама, царевичак и пр. Затова отглеждането му е лесно и евтино. Разбира се, магарето не се отказва и от сочната трева и хубавото сено, от овеса и от ечемика, от цвеклото и от морковите и те трябва да разнообразяват неговото хранене.
Цветът на дивото магаре е сив или кафяв до почти черно-кафяв. Има породи магарета с къдрав лъскав косъм. Ако случайно видите магаре, най-често светлосиво, с черни успоредни ивички, които препасват краката му, не се чудете! Тези шарки показват неговото далечно родство с конете, към които спадат и африканските зебри.
Магарето се използува като домашно животно от 12 до 15 години, а живее около 18–20 години. Ежегодно женската ражда по едно магаренце, което е много мило животно — с едра глава, дълги ушички, големи очи и много игриво. То постоянно припка около майка си, следи я и не смее да се отдалечи.
Магарето се кръстосва с коня. Кръстоските — катъри или мулета — като по-яки животни се използуват за пренасяне на товарите в планинските местности.
КРАВА
Кравата е станала домашно животно преди повече от 8–10 хилядолетия. Тя произлиза от дивото говедо (тура). Той се отличавал с едър ръст и буен нрав. Бикът е бил лъскаво черен със сребриста белезникава ивица на гърба и ръждива розетка от козина на челото. Рогата му били дълги и остри на края. Никой не смеел да нападне свирепия тур. А дивата крава (турицата) била по-дребна на ръст и с ръждивокестенява козина. Туровете били обект на лов и броят им постепенно намалявал. Последната дива крава умряла в Полша през 1627 г. Оттогава този вид изчезнал от лицето на земята.
Днешните говеда са различни по външен вид — пъстри и едноцветни, дребни и едри. По-малки са говедата, които в миналото се използували като впрегатен добитък. Най-едри са месните породи. Нашенските породи — сивото говедо (особено искърското) и дребното късорого говедо от планинските места на Родопите — са имали смесено предназначение.
Старите породи говеда не са много продуктивни на мляко, но пък са съвсем невзискателни. Те не са придирчиви към храната, издържат на студ и са устойчиви на заболявания. Чрез кръстосване на местните породи с чуждестранни говеда техните качества много са подобрени. Такива са червеното българско (садовско) говедо, кафявото българско, кулекото и др.
Млечността на кравите е средно 2500 до 3500 л на година. Но някои млечни породи дават 2–3 пъти повече мляко — от 6000 до 10 000 л на сезон. Световният рекорд на най-млечната крава е 19 064 л. Някои руски породи крави са известни със своята голяма млечност (костромската, ярославската и др.).