Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
Двамата носеха черни костюми, вратовръзките им бяха така стегнати, че едва не ги задушаваха, обувките им бяха излъскани до блясък, погледите им бяха пронизващи като кинжали.
„От ФБР са — помисли си тя. — Само това ни липсваше!“
— Лейтенант Далас, полицай Пийбоди. — Уитни кимна, но ръцете му останаха скръстени на бюрото. — Специалните агенти от ФБР Джеймс Джейкъби и Карън Стоу. Лейтенант Далас отговоря за разследването на убийството на Дарлийн Френч, полицай Пийбоди е нейна помощничка. От ФБР проявяват интерес към този случай, лейтенант.
Ив не каза нито дума и остана права.
— Федералното бюро за разследване съвместно с други агенции за борба с престъпността в продължение на няколко години издирва лицето Силвестър Йост във връзка с различни престъпления, включително убийство.
Ив погледна Джейкъби в очите и отговори:
— По време на разследването се натъкнах на този факт.
— Очакваме нюйоркската полиция да ни сътрудничи при издирването на заподозрения Йост. С агент Стоу ще ръководим операцията от временния ни щаб в Ню Йорк.
— С агент Стоу можете да ръководите вашата операция както намерите за добре. Но няма да се намесвате в моята работа.
Джейкъби впери в нея тъмнокафявите си очи и надменно се усмихна:
— Престъпленията, извършени от Йост, са от такъв характер, че трябва да бъдат разследвани от ФБР.
— Не ме интересува дали с него ще се занимават ФБР, Глоубал, Интерпол или нюйоркската полиция, агент Джейкъби. Но аз ръководя разследването на смъртта на Дарлийн Френч и не ще позволя на никого да ми се бърка в работата.
— Ако искате да останете на този пост, лейтенант, препоръчвам да смените тона.
— Ако пък вие искате да останете в този кабинет, агент Джейкъби — намеси се Уитни, — не е зле също да промените тона. Готови сме да съдействаме на ФБР при издирването на заподозрения Йост, но не и да отстраним лейтенант Далас от разследването на убийството на Дарлийн Френч. Запомнете, че нямате неограничени пълномощия.
Джейкъби се приведе към командира, лукавите му очи гневно проблеснаха:
— Не смятате ли, че изборът ви на човека, водещ разследването, е крайно неподходящ? Всеизвестно е, че лейтенант Далас е съпруга на Рурк, когото от години подозираме в незаконна дейност, и който може би е замесен в това убийство.
— Ако ще отправяте обвинения, подкрепете ги с факти — заяви Ив, която едва успяваше да сдържи гнева си и да говори привидно спокойно. — Ще ми покажете ли досието на лицето Рурк?
— Прекрасно знаете, че той няма досие в полицията! — възкликна Джейкъби и скочи на крака. — Ако държиш да спиш с човека, който е извършил какви ли не престъпления, и да носиш значката на полицай, твоя си работа. Но…
— Джейкъби! — Стоу също се изправи и застана между колегата си и Ив. — Да не намесваме личния живот в служебните дела.
— Прекрасен съвет. — Уитни подпря длани на бюрото и стана. — Агент Джейкъби, в името на съвместната ни работа съм готов този път да си затворя очите пред непочтителното ви поведение към моята служителка. Но ако това се повтори под каквато и да било форма, ще подам оплакване. Ще обмисля дали да приема предложението за сътрудничество и обмен на информацията, свързана с убийството на Дарлийн Френч, след като го получа в писмена форма от вашето началство. Засега приключихме.
— Федералното бюро има право да се заеме с този случай.
— Въпросът е спорен — отвърна Уитни, — но никой не ви пречи да подадете писмено искане. Докато не получите разрешение да се заемете с разследването, забранявам да се намесвате работата ни и да обиждате моите служители.
— Приемете нашите извинения, командир Уитни — каза Стоу и погледна колегата си, за да го предупреди да си държи езика зад зъбите. — Благодаря, че отделихте време да ни приемете и да ни изслушате. — Тя почти избута Джейкъби навън.
Когато вратата се затвори, Уитни се обърна към Ив:
— Успокой се и тогава говори. Иначе има опасност да кажеш нещо, за което после ще съжаляваш.
— Уверявам ви, че няма да съжалявам за нищо, което ще кажа в този момент. — Все пак тя си пое въздух и изчака няколко секунди. — Благодаря за подкрепата.
— Този Джейкъби ме вбеси още в мига, когато влезе в кабинета ми и взе да се прави на голяма клечка от ФБР. Ако беше поискал да си сътрудничим, без да се перчи, веднага щях да се съглася. Предполагам, че ще получим официално писмо от шефовете му, но каквото и да се случи, няма да те отстраня от разследването. Най-много да се наложи да работиш съвместно с Джейкъби и със Стоу. Ще представлява ли проблем?
— Не и за мен… сър.
Той едва забележимо се усмихна, кимна и отново се настани зад бюрото: