Предателство в смъртта

— Не, сър.

— Тогава се съсредоточи върху Йост. Накарай го да излезе от бърлогата си. Свободна си.

— Слушам, сър. — Тя се обърна и тръгна към вратата, вървейки по петите на помощничката си, която бързаше да напусне опасната територия.

— Далас!

— Да, командир Уитни.

— Според мен е редно да предупредиш Рурк да очаква неприятности от федералните агенти.

— Разбрано. — Тръгна към асансьора и едва се въздържа да не ритне стената. — Дарлийн Френч не означава нищо за Джейкъби, тя е само средство за постигане на целите му. И той като Йост дори не я смята за човешко същество. Още като го видях, разбрах, че е истински мръсник.

— Дарлийн има вас, лейтенант.

— Точно така. Няма да позволя да ме отстранят от разследването. — Тя понечи да се качи на асансьора, но като видя, че Стоу е в кабината, изсъска: — Махай се от очите ми!

Федералната агентка вдигна ръка в знак, че иска примирие:

— Джейкъби се върна във временния ни щаб. Моля да ми отделиш една минута. Нека слезем заедно с асансьора.

— Колегата ти е надут пуяк!

— Невинаги се държи толкова отвратително. — Стоу леко се усмихна. Навярно беше прехвърлила трийсетте, беше стройна, а светлокестенявата й коса беше подредена в стилна прическа, която отвличаше вниманието от черния костюм, превърнал се в нещо като униформа на агентите от ФБР. Тъмнокафявите й очи бяха спокойни и откровени. — Слушай, искам да се извиня заради поведението и забележките на моя колега. — Въздъхна и добави: — Сигурно пет пари не даваш за извинението ми, но те уверявам, че съм искрена.

— Вярно е, че не давам пет пари, но все пак оценявам жеста ти.

— Благодаря. Като се замислиш, всички сме ченгета и преследваме еднакви цели.

— Така ли смяташ?

— Например Йост — издирваш го и ти, и ние. Има ли значение кой ще го вкара зад решетките?

— Не знам. Единственото, което ми е известно, че сте разполагали с много време да го тикнете зад решетките — преследвате го почти от времето, когато се е родила Дарлийн Френч.

— Вярно е. Самата аз работя в Бюрото от три месеца, през които съм имала на разположение не повече от един час да се запозная със сведенията за Силвестър Йост. Готова съм да ти дам информацията, с която разполагам, стига това да помогне за залавянето му.

В този момент вратите на асансьора се плъзнаха встрани. Тя видя, че са слезли чак до гаража и не излезе от кабината, за да се върне до етажа, на който се намираше фоайето.

— Още нещо, преди да се разделим, Далас. Моля те да не позволиш нравът на Джейкъби да попречи на съвместната ни работа. Смятам, че взаимно ще си помагаме.

Ив слезе, но задържа вратата:

— Ще си помисля. От теб искам да не позволяваш на колегата ти да си разиграва коня.

Пусна вратата и тръгна към мястото, определено за нейния автомобил. Отдалеч видя граховозелената си кола с олющената броня и огънатите ламарини. На задното стъкло се мъдреше жълто усмихнато лице, нарисувано от някой шегобиец от сервиза.