Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
РАБОТЯ… ОСВЕН ПЕРУКА ОТ ЕСТЕСТВЕН КОСЪМ МОДЕЛ „ИЗИСКАН ДЖЕНТЪЛМЕН“ В КАСОВАТА БЕЛЕЖКА Е ОТРАЗЕНА ПОКУПКАТА НА ПЕРУКА ОТ ЕСТЕСТВЕН КОСЪМ МОДЕЛ „МЪЖЕСТВЕНИЯТ КАПИТАН“, ДВЕ ТРИСТАГРАМОВИ ОПАКОВКИ ТЕЧНОСТ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ПЕРУКИ „САМСОН“, ЕДНА ПЕТДЕСЕТГРАМОВА ОПАКОВКА КОЛАГЕНОВ ЕЛИКСИР ПРОТИВ БРЪЧКИ С ТЪРГОВСКО НАЗВАНИЕ „МЛАДОСТ“, ЧЕТИРИ ОПАКОВКИ С ВРЕМЕНЕН ОЦВЕТИТЕЛ ЗА ОЧИ, СЪОТВЕТНО НАРЕЧЕНИ „НАМИГАНЕ“, „ВИКИНГСКО СИНЬО“, „ОКЕАНСКА МЪГЛА“ И „КРЕМ КАРАМЕЛ“, ДИЕТИЧЕН ПРОДУКТ С ТЪРГОВСКО НАЗВАНИЕ „УБИЕЦ НА ТЛЪСТИНИТЕ“ И ДВЕ СВЕЩИ С АРОМАТ НА САНДАЛОВО ДЪРВО. ОБЩАТА СТОЙНОСТ НА ПОКУПКИТЕ С ДДС Е ОСЕМ ХИЛЯДИ ЧЕТИРИСТОТИН ДВАЙСЕТ И ШЕСТ ДОЛАРА И ПЕТДЕСЕТ И ОСЕМ ЦЕНТА.
— Пръснал е много пари — замислено каза Ив, — но защо е позволил да бъде проследен… дори ако намерението му е да ни насочи по фалшива следа? Компютър, включи във файла перуката марка „Мъжественият капитан“. Прехвърли на джобния ми компютър адресите на магазина за куфари, за перуки и на доставчика на бижутерски материали.
Докато машината работеше, тя се обърна към видеотелефона. Откакто снощи бе напуснала управлението, имаше трийсет и две съобщения. Най-вероятно повечето бяха от репортери, които се надяваха да научат сензационна новина или да получат интервю.
Изкушаваше се да ги изтрие, но все пак реши да ги прегледа — и без това разполагаше с време, докато Пийбоди й съобщеше, че колата й е ремонтирана.
Прегледа съобщенията, като прехвърляше всички репортерски обаждания на Отдела за връзки с обществеността на нюйоркската полиция.
Позамисли се върху посланието на Надин Фарст — водещата на новините на Канал 75, с която бяха в приятелски отношения, сетне промълви: „Още не мога да се свържа с теб, скъпа“ и изпрати отговор, който репортерката щеше да получи по-късно, когато самата Ив вече щеше да бъде вън от управлението:
— Няма смисъл да ме притискаш. В момента не мога да ти кажа нищо, което ще ти бъде от полза. Разследването е в ход, работи се по всички улики и така нататък — знаеш какво трябва да кажеш. Ще се свържа с теб, когато разполагам със сигурна информация. Но знай, че много ще ти се разсърдя, ако блокираш видеотелефона ми с твоите съобщения.
Прослуша текста, остана доволна и програмира машината да изпрати съобщението след един час. Написването на рапорта й отне двайсет минути, след което го изпрати на командир Уитни.
Тъкмо когато стана от бюрото и посегна да вземе якето си, той я повика в кабинета си.
Тя отново прекоси общото помещение, направи знак на помощничката си да я придружи и докато вървяха към ескалатора, я попита дали се е обадила в сервиза.
— Разбира се, че се обадих, но автомеханиците вече до съвършенство са усвоили разиграването на сценката, че са затрупани с работа.
Ив стъпи на ескалатора и намръщено попита:
— Спомена ли, че ще отида и ще ги унищожа с лазерното оръжие?
— Реших, че е по-добре засега да не споменавам тази възможност, лейтенант. — Както беше решила да спести на Ив коментарите на автомеханиците за лейтенант Далас — унищожителката на полицейските автомобили и компютри. — Но обясних, че разследвате тежко престъпление и че командир Уитни се чувства неловко, когато служителите му карат таратайки.
— Добре си го измислила, браво на теб.
— Дано не им хрумне да се обадят на Уитни за потвърждение. Знаете ли какво, лейтенант, спокойно можете да го помолите да ги попритисне.
— Нямам намерение да се оплаквам пред началството, нито пък да се правя на началник.
— Но нямате нищо против да накарате мен — измърмори под нос Пийбоди.
— Именно. — Внезапно настроението на Ив се повиши, тя дори се усмихна, когато се прехвърлиха от ескалатора на асансьора. — Ще разбереш докъде сме стигнали с разследването, докато рапортувам на Уитни. Засега ще ти кажа само, че нашият човек си има жилище в Ню Йорк.
— Наистина ли? — изуми се помощничката й.
— Да — доволно кимна Ив, в този момент асансьорът спря на етажа, на който се намираше кабинетът на командира. Офицерът от охраната я позна и й направи знак да влезе. Ив почука на вратата, изчака секунда и двете с Пийбоди влязоха в кабинета.
Уитни седеше зад бюрото и не стана да ги посрещне. Беше едър като канара и широкоплещест, лицето му беше обло, гъстата му коса беше прошарена на слепоочията, но очите му бяха все тъй проницателни като преди години.
В кабинета имаше още двама души — мъж и жена. Непознатите също не станаха, но се втренчиха в нея, сякаш я оглеждаха под микроскоп. Тя не им остана длъжна и стори същото.