Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
Тя стисна зъби и искрено съжали, че не е взела лазерното си оръжие.
Седма глава
Реши първо да се отбие в козметичния салон и остана приятно изненадана, че колата измина разстоянието, без да й прави номера.
За втори път влизаше в „Парадайз“ и отново посещението й беше свързано с разследването на убийство, в което за пореден път беше замесено името на Рурк. Усмихна се, като си спомни как се беше запознала с бъдещия си съпруг, докато изпълняваше служебните си задължения.
Не беше стъпвала в салона повече от година, но разкошната обстановка не беше променена. Звучеше тиха музика, която хармонираше с ромоленето на водопадите, въздухът беше напоен с аромата на току-що откъснати и красиво аранжирани цветя.
Докато чакаха реда си, клиентките седяха на удобните кресла и канапета в просторната зала, пиеха истинско кафе, поднесено в изящни порцеланови чашки, плодов сок или газирана вода, които се сервираха в светлозелени стъклени чаши. Зад бюрото седеше същата администраторка, която бе посрещнала Ив при предишното й посещение — едрогърда жена с къса рокля, очертаваща пищните й форми. Само косата й беше различна — сега беше боядисана в яркочервено, а прическата й напомняше на фонтан от къдрици, бликащи от конусообразния й кок.
Очевидно не позна Ив и смръщи вежди, като видя протърканото й кожено яке, очуканите обувки и небрежно подстриганата й коса:
— Съжалявам, но работим с предварително уговорен час. Боя се, че часовете на нашите консултантки са запълнени за осем месеца напред. Ако желаете, ще ви насоча към друг фитнес салон…
— Не ме ли помниш, Дениз? — попита Ив и се облегна на бюрото. — Да знаеш, че съм дълбоко засегната. Почакай, обзалагам се, че това ще опресни паметта ти. — Усмихна се любезно, извади значката си и я тикна под носа на администраторката, който явно беше претърпял козметична операция за разкрасяване.
— О, не! Не отново! — възкликна Дениз, но изглежда, си спомни за кого се е омъжила полицайката, и поведението й рязко се промени: — Исках да кажа… извинете, госпожо…
— Името ми е Далас и съм лейтенант от нюйоркската полиция.
— Разбира се, никога не бих ви забравила! — Младата жена се помъчи да се засмее. — Извинете, че веднага не ви познах, но съм малко разсеяна. Днес сме претрупани с работа, но ще намерим време и за вас. Какво ще желаете — фризура…
— Къде е търговският център, в който се продават козметични стоки? — прекъсна я Ив.
— С удоволствие ще ви заведа до там. Интересува ли ви определен продукт? Ако не сте направили избора си, нашите консултантки ще…
— Покажи ми къде е магазинът, Дениз, и повикай управителя.
— Разбира се. Моля, последвайте ме. Мога ли да предложа на вас и на… колежката ви някаква напитка или кафе?
Пийбоди побърза да отговори, преди началничката й да отклони предложението:
— Бих искала от онази розова газирана напитка. Без алкохол — добави, като видя гневния поглед на Ив.
— Веднага ще наредя да ви я поднесат.
Търговският център се намираше на следващия етаж, до който клиентите се изкачваха със сребрист ескалатор. Разположен бе зад малък оазис с басейн, около който бяха засадени палми. При приближаването на трите жени стъклените врати се плъзнаха встрани, разнесе се мелодичен звън. Дизайнерът беше оформил търговската площ като ветрило, като във всеки сектор бяха изложени различни козметични продукти.
Консултантките — красавици с изваяни тела, носеха снежнобели гащеризони и широки червени престилки.
На всеки щанд беше монтиран монитор, на който вървеше демонстрация на методи за поддържане на кожата и за отстраняване на излишните килограми, за отпускане на опънатите нерви. Стилисти даваха съвети как в случай на необходимост дамите сами да си направят елегантна прическа. Разбира се, всички процедури задължително се извършваха с продуктите, предлагани в търговския център.
— Моля, разгледайте нашите щандове, докато повикам Мартин — той е управител на магазина.
— Майчице, каква красота! — прошепна Пийбоди и пристъпи към витрина, на която артистично бяха подредени кристални шишенца, златисти тубички и бурканчета с червени капачки, съдържащи средства за поддържане на кожата. — Предполагам, че в такива тежкарски магазини раздават безплатни рекламни артикули.
— Дръж си ръцете в джобовете и не забравяй защо сме тук! — сряза я Ив.
— Ама ако ги раздават безплатно…
— Много си наивна — на този свят нищо не е безплатно. Всичко е изчислено така, че да те проагитират да хвърлиш за мазила и лосиони луди пари, с които можеш да живееш половин година — поучително каза Ив и си помисли, че сякаш се намира в джунгла. Беше прекалено горещо, носеше се сладникава и натрапчива миризма, долавяше се някаква… сексуалност. — Този търговски трик е стар като света.